Цената на един човешки бъбрек скочи колкото тази на тристаен апартамент в центъра на София. Предлагат обаче и такива на цената на една боксониера. Това показват обявите в няколко български сайта за продажби и покупки, установи репортерска проверка на „Монитор”.

60 000 евро иска само за единия си бъбрек Ани А., която е пуснала обява в един от най-посещаваните портали за електронна търговия. В нея 19-годишното момиче обяснява, че не пие, не пуши, живее природосъобразно и затова не би отстъпила от посочената сума. Друг обаче, обозначил се в мрежата като zdraveniak, твърди, че е готов да се раздели с парченце от черния си дроб, което да се присади на нуждаещ се, за сумата от 40 000 лева.

Росица от село Обучище, Старозагорско, пък иска за бъбрека си 80 бона в левове. Тя е една от малцината, която още в обявата посочва показателите си: 39-годишна, кръвна група А+, клинично здрава. Някои от търговците обаче хитруват и не посочват цената, а искат договаряне чрез мейли. Потребител с никнейм Bubger от Банско например е лаконичен - „prodavam бъбрек zdrav ne pija ne pusa”. Само допреди две години цената беше 40 на сто по-ниска. Независимо че продажбата на органи и тъкани у нас е забранена от няколко закона, хората се опитват да припечелят, тъй сега броят на трансплантациите е нищожен, обясниха от Асоциацията на бъбречно трансплантираните.

От 21 трупни донори през 2010-а за последните две години имаме общо четирима. Системата буксува и много хора с тежки проблеми търсят алтернативни методи, макар че продажбата на бъбреци, сърца, черен дроб, клетки и роговица е забрана и се наказва с до 10 години затвор, признават специалисти.

За донорство трябва да се говори повече, да се обяснява на хората, че когато ги няма, техните органи могат да спасят няколко човешки живота, заяви секретарят на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания и приятели Иван Димитров. Не минава седмица без в агенцията да се обяви някой, който да ни иска посредничеството за продажбата на някой орган. Хората трудно се убеждават, че това е незаконно, защото става дума за крайно бедни или пък такива, които имат човек, нуждаещ се от лечение в чужбина, обясни Димитров.
Като пример за добра популяризация на ползата от донорството той посочи последните две седмици, в които органите на двама донори спасиха живота общо на пет човека.

Сърби също се опитват да продадат органите си в България, като поместват обяви в наши сайтове. Те пробват да ги търгуват у нас, в Испания и Италия, тъй като за тях нямат пазар в собствената си страна, обясняват самите „донори” в обявите си.

Незаконната търговия с бъбреци е станала толкова необуздана, че по един човешки орган се търгува на час. Това твърди в свой доклад Световната здравна организация (СЗО). Брокерите на органи търсят предимно бедни и уязвими хора, като им предлагат суми между 3000 и 5000 долара за бъбрек. Но обикновено органите се препродават няколко пъти, преди да стигнат до платежоспособните пациенти.

Така трансплантацията може да стигне до 200 000 долара в САЩ например. „Всяка година се правят около 10 000 незаконни операции с бъбреци. Около 75% от тези органи са изтъргувани на черния пазар”, твърди д-р Люк Ноел, експерт в СЗО. Най-често органи се купуват от Азия, като в Китай дори има реклама, която гласи: „Продай бъбрек, купи нов iPAD”. Но практиката не се ограничава само до страните от Третия свят.

- Проф. Владов, имаме добре изградена система за трансплантации, но тя практически не функционира. Какъв е проблемът?

- Да, имаме добри специалисти в областта на трансплантологията, както за бъбречни, така и за сърдечни и чернодробни. Проблемът е с липсата на донори, но това не е валидно само за България, но и за целия свят. Всичко е въпрос на желание да се работи. Прави ми впечатление например, че координаторите по-скоро си търсят извинение, отколкото да дават всичко от себе си.

Първо, защото финансите бяха малко, а второ – дълго време нямаше разбиране от страна на последните няколко ръководства на здравното министерство. Всичко това обаче бе коригирано през последната година. Въпреки че аз лично не споделям идея на някои експерти, парите за координаторите да се увеличат на 50% от стойността на сумата отпускана за целта. Не мисля, че в трансплантологията всичко трябва да е въпрос на пари. Ето например ние, хирурзите, които трансплантираме органите, също можем да поискаме по-високи хонорари. Но не го правим, защото мотивацията ни е съвършено друго.

Не може всеки да плаче за повече пари. Една трансплантация струва около 75 000 лв., отделно се плащат дейностите по намирането на донора, по установяването на мозъчната смърт, по експлантацията на органите, по трансплантирането им в нуждаещите се пациенти.

- Говорейки само за пари, не постигаме ли обратен ефект в обществото?

- Да, за съжаление точно това ще постигнем. Затова казвам, че философията на трансплантологията у нас трябва да се промени, ако искаме да увеличим донорите. Всичко трябва да се прави със сърце, лекарите трябва да са вътрешно мотивирани, обществото трябва да осъзнае, че това е високохуманен акт... навсякъде по света, когато отидеш на някакъв конгрес и кажеш, че се занимаваш с трансплантология, отношение се променя – гледат те по друг начин, като изключително успял човек. Защото трансплантологията е мерило за здравната система в дадена страна, за нивото на развитие на медицината в тази държава.

- Коя държава в Европа е водеща в тази област?

- Най-добри са хърватите. Моделът им е признат за един от най-добрите не само в Европа, но и в света. Трябвало им е около 10 години, за да стартират системата си. Надявам се, че ние в момента минаваме през този период на израстване. До 2-3 години системата ни ще заработи като тяхната, защото ние например сме направили първата чернодробна трансплантация преди около 7 години.

- Кой са най-добрите донорски бази у нас?

- Добре работят базите във Варна, в Пловдив, във Велико Търново. Отчасти и Плевен, но през последните години и там работата замря. За София не искам да говоря, защото тук-там спорадично се подава по някой орган. Има много какво да се желае от столичните болници.

- С какъв мотив най-често хората отказват да дарят органите на роднина?

- Това е един изключително тънък и деликатен момент. Разговорът е много натоварващ психически - както за лекарят, така и за близките. За съжаление, колкото и да е трудно, без този разговор не може. Това е нещо, което трябва да се тренира – има специални филми и упражнения за целта, които са направени от испанци. Нашите координатори са ги гледали, ходили са и на обучения в Испания.
У нас ситуацията е допълнително усложнена, защото към лекарите има сериозно недоверие. Близките не вярват, че за пациента е направено всичко възможно. Очакват да се случи чудо и той да се събуди. Те не приемат абсолютно обективните медицински факти, които обуславят поставянето на диагнозата „Мозъчна смърт”. А истината е проста - постави ли се тази диагноза, нищо повече не може да се направи, за да се върне този човек към живота.

Хонорар от 1750 лева, което прави малко над средната заплата за страната ни, ще взима всеки лекар, който е открил подходящ донор, чиито органи могат да бъдат трансплантирани на нуждащи се, и координира дейността по доставянето им в болницата на потенциалния реципиент. Това предвижда проект за изменение на Наредба №29 от 2007 г. за възстановяване на разходите и относителния дял на средствата за труд за дейности по трансплантация.

Проектът е изготвен от експерти на Министерството на здравеопазването. 1500 лв. ще превежда държавата на болницата за всеки такъв случай. 70 на сто от тази сума ще бъдат за лекаря, който се е занимавал със случая, а останалите 30 на сто ще влизат в касата на лечебното заведение. Сега медикът взема 25 процента от сумата, плащана от държавната хазна на болницата, в която има донор.

За поддържането на жизнените функции на потенциалния донор в мозъчна смърт, но със сърдечна дейност, на болницата ще бъдат плащани до 5000 лева. Половината от тях ще се полагат за медикаменти и обслужване на пациента. 70 на сто от останалите пари обаче клиниката трябва да преведе на екипа, който се е грижил за него, а като печалба за себе си да задържи 30 на сто. Така например медиците, които се грижат за изпаднал в мозъчна смърт и подходящ за донор, ще си поделят сумата от 1750 лева.

„Чрез увеличаване на плащанията на лекарите се цели да се увеличат и донорите в България. Откриването им и поддържането изисква много труд и грижи. При по-високо заплащане медиците ще имат допълнителен стимул.” Така коментира повишаването на процента за лекарите националният консултант по трансплантология.

За подготовка на донор на бъбрек, включително за имунологичните изследвания, на болниците ще бъдат плащани до 3000 лева. За подготовката на жив донор на черен дроб ще й бъдат превеждани до 5000 лева, за вземането на бъбрек от жив донор - до 5000 лева, за изваждането на парченце от черен дроб от жив донор за присаждане на реципиент - до 7000 лева, а за вземането на орган от трупен донор - до 5000 лева.

2747 са лицата, изразили несъгласие в здравните си книжки органите им да бъдат използвани за трансплантации след тяхната смърт според регистъра на Изпълнителната агенция по трансплантация. Според сега действащото законодателство у нас се смята за донор всеки, който изрично не е посочил в своята здравна книжка отказ.

Независимо от това обаче лекарите се съобразяват с етичните норми и изрично питат близките дали биха искали органите на техния роднина да спасят нечий друг живот, коментира проф. Никола Владов. Общо 1026 човека чакат за органи към момента. От тях 940 са за бъбрек, 48 за черен дроб, 32 - за сърце, 6 - за бял дроб.