Психоанализата в България



Психоанализата в България

Книгата „Психоанализа в България: тук и сега” е сборник с текстове от изтъкнати бългaрски псиxоaнaлитици и изследовaтели нa псиxоaнaлизaтa с автор и съставител проф. д-р Орлин Тодоров!

Този сборник е уникален както с своето съдържание, така и по отношение на осъществяването си. В него се съдържат интригуващи текстове, представящи съвременното състояние на психоаналитичната теория и практика.

Авторите са психоаналитици от всички официални дружества, психоаналитични психотерапевти и академични изследователи. Само по себе си това е рядък пример за колегиален диалог и взаимно разбиране, което няма много аналози по света.

Статиите в тази книга са равностойно рецензирани (peer reviewed), а това им придава професионална стойност и внася един общ тон в представянето на  психоаналитичната ситуация у нас.
 
„Навярно самият начин на съществуване на теоретичните и клинични разсъждения днес, разтворени в една разширяваща се дискурсивна вселена, не предполага да обозначаваме научните или клинични приноси толкова категорично, камо ли да ги свързваме така цялостно с имената на отделни фигури – създатели (Фройд, Клайн, Лакан). Аз все пак ще посоча посоки или направления в психоанализата днес, които видимо задвижват промени и оживяват теоретичното и клинично мислене, като същевременно имат значим отзвук извън границите на собствената ни дисциплина. Идеи и практики, които продължават да поддържат невероятната привлекателност на психоанализата", посочва проф. д-р Орлин Тодоров.

Откъс от книгата 
Векът на психоанализата в България 

В буквалния смисъл на думите сега е векът на психоанализата в България. Въпреки интереса към идеите на Фройд още от двадесетте години на XX век, до началото на XXI век в България няма квалифицирани психоаналитици и психоаналитична практика (вж. Тодоров, 2015, с. 50–57)

Дълго продължилият пред-психоаналитичен период (1921–1999) не e особено любопитен или плодотворен. С изключение на добрия превод на „Въведение в психоанализата“ от 1947 г. и няколко по-скоро екзотични текста в областта на приложната психоанализа, липсват усилия за сериозно интегриране на психоаналитичната теория както в професионалната сфера на психологията и психиатрията, така и в академичните среди.

И ако тази ситуация е разбираема за времето на социализма, когато психоанализата е забранена и цензурирана, не е лесно да се разбере защо нещата са стояли така преди 1944 г. Защо въпреки създаденото през 1921 г. от д-р Кръстников, Младен Николов и Иван Кинкел психологическо дружество, в което поне двама от членовете му имат и терапевтична практика, и въпреки нарастващия интерес и разбиране на психоаналитичните идеи (вж. Чернокожева) никой не се анализира при Фройд или при някой от първите обучаващи психоаналитици?

Това е времето, когато стотици българи пътуват и получават образованието си в чужбина. Ето един необясним парадокс: „Курсът по обща лингвистика“ на Фердинанд дьо Сосюр се провежда три пъти от 1907 до 1911 г. пред не повече от десетина студенти и на този курс са присъствали трима българи (Веселинов, 2017, с. 57), докато анализирани българи няма.
 
Именно и с този въпрос „за липсата на психоанализата в България“ през 1995 г. се събрахме група колеги от Софийския университет, които имахме критичен интерес към психоанализата, поканихме и лекари, и психолози. За съжаление, не си спомням да сме стигнали далеч в онези малко на брой дискусии, но мисля, че извършихме минимална концептуална работа по осмислянето на мястото и ролята на психоанализата в собствената ни култура.

Сред лекарите и психолозите, работещи в психиатрични клиники, особено в тогавашните Медицинска академия, Военна болница, Градски психодиспансер, интересът към анализата идва, разбира се, през практиката, както и през първите обучения в групови психотерапевтични методи. В тези среди стават и първите реални работни срещи с психоаналитици.

Отново в средата на 90-те години на XX век има посещение на д-р Михел Ротман, ключова фигура в инициативата на Международната психоаналитична асоциация за провеждане на постоянни летни училища по психоанализа в страните от бившия социалистически лагер; кратко завръщане за публична лекция на д-р Николай Колев, първият квалифициран психоаналитик от български произход, който през 2002 г.  се установи за няколко години в България и ще поеме отговорността да анализира първата група кандидати на МПА; семинар с д-р Алберто Хан от клиниката Тависток, който повече от 20 години  посещава София за клинични лекции и семинари.

Да прибавя и още една посока. Периодът след смяната на политическия режим в България беше белязан от сериозното присъствие на френската културна политика. Осигуреното от Франция (чрез Френския културен институт) държавно финансиране на преводи и публикации, научни и културни визити създаде допълнителни възможности за първите групи, сериозно интересуващи се от психотерапия и психоанализа.

Така бяха осигурени посещения на френските психоаналитици д-р Патрик Деларош и д-р Ален Вание от „Еспас аналитик“, и двамата изключителни фигури в Лаканианската психоанализа, и двамата супервизирали с Лакан, д-р Жерар Люка от Парижкото психоаналитично дружество, тогава директор на детско-юношеския център „Алфред Бине“ и др. Няколко години по-късно г-жа Жудит Милер, дъщеря на Жак Лакан, представляваща групата „Фройдистко поле“, също посети София и установи работни отношения с български колеги.

Постепенно изброените фигури посветиха сериозни усилия, за да убедят колеги от дружествата и организациите към които принадлежат и които ръководеха, че в България има подходящи условия за развитие на професионална психоанализа.
Паралелно с тези визити Международната психоаналитична асоциация създаде психоаналитичен институт за Източна Европа, в чиято дейност се включиха значими личности в съвременната психоанализа от цял свят (Тодоров, 2009).

Откри се уникална възможност за структурирано обучение на една неголяма група практикуващи психотерапевти (главно лекари и психолози), които поеха дългия път към сложната и много изискваща професионална квалификация на директен член на МПА. Така след началния опознавателен и подготвителен период в самото начало на този век започна същинската работа по установяването на психоаналитичното движение в България.

Съвсем явно инициативите на Международната психоаналитична асоциация, Европейската психоаналитична федерация, значимите Лаканиански психоаналитични общества са от ключова важност, доколкото психоаналитичното обучение се осъществява по ясни правила, обучителни и етични принципи, приети и съблюдавани в психоаналитични общности. И действително този процес, който започна в началото на века и за около десетина години формира първите български психоаналитици, е пример за отговорност, внимание, последователност, твърдост и благородство от страна на колегите ни от чужбина. Но разбира се, активността за пораждането и установяването на психоаналитичната култура и практика в България е двупосочна дейност.

Моля оценете силата на труизма – психоанализа у нас не би била възможна без последователните, задълбочени, скъпоструващи усилия на една неголяма, но както смея да твърдя, впечатляваща с постиженията си група български колеги.

Тук имам предвид както тези, които станаха първите квалифицирани български психоаналитици, формирани спрямо международните стандарти на професията, така и всички колеги, които участваха в началните инициативи и до днес продължават активно да мислят и работят психоаналитично, и то в една широка сфера не само на клиниката, но и на преводите, преподаването, писането.

Вярно е, че не всички участници в първите инициативи за развитие и разпространение на психоанализата станаха психоаналитици, но нека не забравяме, че психоанализата в най-висша степен е индивидуален процес и всеки има право и отговорност да избира степента и начина си на въвлеченост.

В други публикации (Тодоров, 2006, 2009, 2015) съм споменавал имена на организации и личности, но сега ми се струва, че е необходимо да се отдели много по-внимателно, задълбочено и критично проучване на темата за участието в процеса на формиране на психоаналитици, организацията на психоаналитичните общности и по-широко на психоаналитично ориентираната практика в България.

Истината е, че не мога да представя с няколко изречения най-деликатната, сложна и специфична част от процеса, за който говоря – тази свързана с индивидуалното формиране на всеки психоаналитик и психоаналитичен терапевт – това е много лична тема и обективирането ѝ изисква внимание, задълбоченост и талант, които сигурно ми липсват. Не е достатъчно да се каже, че става дума за дългогодишна подготовка, свързана с преминаване на лична анализа, задълбочена теоретична подготовка със сериозност и количество знания, надхвърлящи едно висше образование, както и многогодишна супервизия на случаи.

За някои колеги, благодарение на жеста на д-р Колев да замрази практиката си в Швеция (да не говорим за останалите сфери от работата и ежедневието си), личната им анализа се случи тук на място в София, на родния им език. За други в повечето случаи анализата протичаше през постоянни пътувания до градовете, където практикуваха психоаналитиците им, а анализата ставаше на чужд език.

Към пътуванията се добавяха и хибридни форми на телефонни сесии. Терминът, който се наложи в МПА, е „совалка“ и доколкото формирането на първите психоаналитици в голяма част от Източна Европа стана по този начин, да не говорим, че редовните супервизии бяха и все още може да са от този смесен тип, пътувания + телефонни или скайп (от началото на 2004 г.) сесии, искам да насоча читателя поне към една подробна и рефлексивна статия по темата, всъщност има много малко. Тази е написана от Тамара Стайнер-Попович и Габор Шони (вж. Szönyi § Štajner-Popović, 2008) и двамата активно свързани с установяването на психоанализата в Източна Европа и в България.

Тук е мястото да кажа, че, с малки изключения, всички участници в настоящия сборник са личности, които са участвали почти на всички споменати етапи и нива на установяване на психоанализата в България. Сред нас са първият българин, квалифициран като психоаналитик на Международната психоаналитична асоциация; хора, които осъществиха първите контакти с международни психоаналитични институции и личности и се квалифицираха като психоаналитици от първото поколение; първите психоаналитични психотерапевти, едни от създателите на първите психоаналитично ориентирани клинични центрове; университетски професори, провели първите курсове и лекции, посветени на психоаналитичното знание, автори на първите книги по психоанализа, писани от реално практикуващи психоаналитици и психотерапевти, редактори на първите сериозни поредици за психоаналитична литература.

Нека резюмирам. Какво означава векът на психоанализата в България? Това е времето от 2000 година насам, през което се осъществи формирането на първите аналитици и се обособиха първите психоаналитични общества в България. Понастоящем съществуват три официално регистрирани психоаналитични общности: Българско психоаналитично общество (http:// www.psychoanalysis.bg/) – част от най-старата и многобройна психоаналитична организация,

Международната психоаналитична асоциация, създадена от Зигмунд Фройд и първите психоаналитици през 1910 г.; Българско психоаналитично пространство (https://espacepsy-bg.org/)  – дъщерно дружество на Еспас Аналитик, създадено от ученици на Лакан, (най-пряко от Мод Манони) по време на „голямото роене“ на Лаканиански организации, с международно разпространение и относително широк теоретичен и клиничен профил, включващ интерес към делото на психоаналитици и учения отвъд Лакан; и Българско общество за лаканианска психоанализа (http://sbpl.bg/index. php?lang=bg)  – част от Новата лаканианска школа и международното обединение Световна психоаналитична асоциация, и двете създадени от Жак-Ален Милер.

Тези психоаналитични обединения посвещават изключителни усилия в няколко основни посоки. Осигуряване на условия за психоаналитична практика и формиране на психоаналитици. Последното означава възможност за лична анализа; преподаване на теоретични и клинични курсове (с местни и гост преподаватели) и продължителна супервизия на психоаналитични случаи.

 Осъществяване на изследователски и творчески проекти, свързани с публикуване на авторски и преводни книги и статии. Провеждане на психоаналитично ориентирани обучения, семинари и клинични дискусии, насочени широко към работа в различни професионални кръгове и генерално към обществото. Постиженията във всички тези сфери са повече от впечатляващи, стига да си дадем сметка, че удържането на истински стандарти за психоаналитична практика, възможно най-задълбочената среща на човек със собствения му вътрешен свят и несъзнаваните измерения на личността му, среща, която е не само привлекателна и облекчаваща, но често болезнена и противоречива, е много сериозна и трудна задача. Ако помислим какво действително изисква установяването на психоаналитично обучение, все още най-задълбоченото и трудно постижимо (в психологически и професионален план) в сравнение с всички психотерапевтични, а защо не и по-генерално, с всички видове обучения.

И когато към това се добавят клиничните дейности, свързани с развитието и поддържането на психоаналитично ориентирани клинични центрове, активности в общността, оставящи видима следа в системите на здравеопазването, социалната дейност и образованието, ясно е, че става дума за един малък обрат в нашата култура и общество. Нека без претенция за изчерпателност да спомена дейностите на Асоциация „Дете и пространство“, обученията към МОН на Българско психоаналитично пространство, магистърските програми по клинична психология и клинична социална работа към НБУ, дейности на „Асоциация Анимус“, на клинични центрове като „Аналитика“, „Динамика“, „Зеленият двор“ и др.. А психоаналитичната ориентация има и по-широк спектър. Освен официалните психоаналитични общества у нас съществуват и Българското общество по групова анализа и групови процеси, Дружество за психоаналитична психотерапия, Българска школа по психоанализа.

Макар тези организации да са маргинални по-отношение на установените критерии за психоаналитична практика и обучение, като първото, твърде нови и за сега само с насочена навътре обучителна дейност, като второто, по-скоро симпатизиращи на психоанализата и развиващи еклектична, а на моменти и противоречива дейност, като третото, те също имат и ще имат своя принос за разширяването и диференцирането на психоаналитичното поле у нас, особено обществото за групова анализа със своите многобройни активности, сериозни публикации и добре насочени приложни дейности. Нужно е в края на този пасаж да направя важно уточнение – говоря за дейности на организации и общности, защото така е по-обозримо, по-неутрално и по-лесно, но нито за миг не бива да забравяме, че става дума за дейности на индивиди и че, естествено, има разлика между приносите и качествата им.

И така, ако до 90-те години на XX век в България имахме една дузина преведени книги по психоанализа, основно Фройд, нито един местен психоаналитик, свръхограничено използване на психоаналитични концепции и техники в областта на помагащите професии, плахо споменаване на психоанализата в университетски курсове и почти пълно отсъствие на психоаналитичния възглед за света в културата и обществото ни, то последните 20–25 години генерираха създадените три психоаналитични общества със своите психоаналитици, кандидати, асоциирани членове. Днес са в разпространение над сто и петдесет преведени книги, много от които от съвременни автори и много от тях с разпродадени тиражи и преиздавания. Написани са над дузина психоаналитични монографии от български автори; отделно, десетина сериозно подбрани сборника, половината съвременни с директен ангажимент на авторите. Защитени са шест дисертации във водещи университети в страната.

Психоаналитична терапия със сериозна честота и дълбочина на психичното преживяване се практикува с възрастни, юноши и деца. Освен като отделна частна практика психоаналитично ориентирана диагностика и терапевтични интервенции се използват в множество клиники, болнични и извънболнични центрове. Психоаналитичната (психодинамична) ориентация всъщност е най-разпространена сред психотерапевтите у нас, а най-големите и активни психотерапевтични центрове в страната функционират основно спрямо психоаналитични идеи и принципи.



Всички статии в "Прочетено за Вас ..."

Всички статии в "Полезно (52)"







Още от "Полезно (52)"


Нов пътеводител из чудодейните места на България

Почти във всяко българско селце, град или местност има определено място, където хората вярват, че се случват чудеса. ...още

10 забележителни дървета в надпревара за приза „Дърво с корен 2019”

Започна гласуването за най-обичано българско дърво в 10-то юбилейно издание на конкурса „Дърво с корен“, който търси лични и любопитни истории, свързв ...още

Курс по Антропософска медицина в София с лектор от Швейцария

Атропософско общество в България организира курс по Антропософска медицина с гостуващ лектор, д-р Дафне фон Бох, Швейцария на 25,26,27 и 28 октомври 2 ...още

Животът започва след 60 г.!

В България казваме: Ех, един път да излеза в пенсия! Промениха се нещата в живота. Активната фаза на живота е и след 60 г.! ...още

За потребителя

Продуктите на Здравница

КуркуМед - мед с куркума и черен пипер КуркуМед - мед с куркума и черен пипер

"Куркумед" на "Здравница" е традиционен, натурален продукт, който съдържа истински, български пчелен мед, куркума и черен пипер....


Цена: 8.80 лв.


Цейлонска канела на прах - 50 гр.
Цейлонска канела на прах - 50 гр.

Рибен колаген на прах - 150 гр.
Рибен колаген на прах - 150 гр.

Всички продукти








Най-търсено в Здравница Най-търсено в Здравница



Заболявания Заболявания

 

Билки Билки

 

Народни рецепти Народни рецепти

Всички заболявания Всички билки Всички народни рецепти

Намери бързо:    

"Ню Ес Нет ЕООД" предупреждава, че предоставената информация на страниците на ЗДРАВНИЦА не може да замени посещението на лекар, поставянето на професионална диагноза и провеждането на нужното лечение.

Facebook - Здравница Twitter - Здравница Здравница - Google Plus RSS - Здравница

Използването на материали от Zdravnitza.com задължително става след позоваване на източника и линк към съответната страница!

Здравница
Здравница
Здравница
   
Здравница

Copyright © 2006-2017 Zdravnitza.com Всички права запазени.
Zdravnitza.com е собственост на "Ню Ес Нет ЕООД" : Условия за ползване

email