Визитка:
Мадлена Комитова е родена в София, но през 1990 г.  напуска България, защото тук, в условията на прехода, като хиляди други хора, не намира поле за реализация. Съдбата я отвежда във Виена. След като си стъпва на краката, тук започва работа в най-голямата австрийска организация, грижеща се за възрастни хора. Паралелно с това създава и щастливо семейство. От 2.5 г. е управител на пенсионерски клубове и се грижи за над 15 хил. пенсионери. Шеговито обича да казва, че "старостта е новото черно и всеки трябва грижливо да планира годините след пенсионирането си".
 
- Как се случва това в Австрия и къде бърка България по отношение на "златната възраст"?
- Първата ми сериозна работа в Австрия бе тази организация, в която работя и сега. Тя се нарича Pensionistenklubs - Kuratorium Wiener Pensionisten-Wohnhäuser (в превод Кураториум на Виенските пенсионери). Това е най-голямата организация за обгрижване и обслужване на възрастни хора в Австрия и третата по големина в Европа. Позиционирана е във Виена. Тук управляваме и 30 старчески дома в които живеят 9 хил. души, освен 150–те пенсионерски клуба, в които хората се събират за различни занимания. Посещават ги, за да създадат нови приятелства и да не се чувстват самотни, разказа пред btv Мадлена Комитова, цитирана от sanusetsalvus.com. 
 
- Разликите в Австрия и България
- Съществената разлика е в отношението на обществото и на управляващите към пенсионерите. Съществуването на Клубовете на виенските пенсионери е заложено в концепцията за развитие на град Виена. Общината е тази, която финансира на 100 процента пенсионерските клубове. Всичко в тях е напълно безплатно. 
 
Целта на работата на клубовете е пенсионерите да не са самотни, защото, когато са по цял ден са сами, те се разболяват много по-лесно. И тогава системата трябва да се занимава с последствията. А с превенция е много по-лесно, по-весело, и има по-добър резултат.
 
- Кои са най-популярните занимания за австрийските пенсионери?
- Пенсионерите навсякъде по света имат еднакви интереси. Те обичат да танцуват, да общуват и да правят нещо заедно, подчерта Мадлена Комитова.
 
- Как минава един  ден в клуба?
- Обикновено пенсионерите идват към 13 ч. (Във Виена вече има и целодневни клубове). Първо се търсят един друг, кой къде е, за да не се е случило нещо? "Къде е Людовике? Къде е Хана?" и пр.
 
Групата се събрала вече към 13.30 ч. и има много възможности от които да избират: езикови курсове,  танци,  ръкоделия, заложени са и изучаване на компютри.
 
„Ние сме длъжни да научим пенсионерите на новите медии, защото икономиката не ги чака. Напр. в банката те се затрудняват да боравят с парите си. И ние ги обучаваме, но не по тривиален начин: лектор да седи и да преподава, а имаме сътрудничество с техникуми, откъдето идват ученици. Те учат пенсионерите на конкретни умения, според желанията им: напр. да си плащат сметките онлайн, да четат в интернет новините или да гледат мода”, разясни Мадлена Комитова.
 
- Какво е задължително във всеки пенсионерски клуб?
Това е кафе със сладкиш за всеки следобед. И тази закуска се финансира от общината.
 
- Срещи тип Speed Dating.
- „Идеята за тях се роди преди 2 години. Започнахме на шега, но се оказа, че има голямо търсене. От 200 пенсионери мъжете са 50 , това ги прави много ухажвани, но такъв е демографският тренд:  жените живеят по-дълго.
Speed Dating (в превод бързи срещи) имат за цел жената да си намери някого за сърдечна връзка, но и също да има с кого да отиде заедно на екскурзия, да покарат колело, с една дума да не са самотни сърца. Ситуациите в живота често се променят: брачният партньор си заминава от този свят, приятелите също, но това не означава, че човек трябва да се затвори между 4 стени и да се чувства излишен.
 
- Какво трябва да се промени в България?
В Австрия се наричат Дом за живот, докато в България думата старчески дом звучи потискащо.
Всеки трябва да мисли за този момент от живота си. Привилегия е, ако той дойде.
 
Най-важното е човек да бъде независим, да си създаде мрежа от  клубове, които да посещава, приятелства, да се ангажира с каузи, с една дума, да остане в обществото. Това е подготовката за пенсионирането.
 
В България казваме обратното: „Ех, един път да излеза в пенсия! Промениха се нещата в живота. Активната фаза на живота е и след 60 г.! , убедена е Мадлена Комитова.
 
Няма лесни неща! Всеки трябва да се замисли какво ще прави като излезне в пенсия, искали да бъде сложен някъде в ъгъла и никой да не му обръща внимание, и да бъде осъден на самотност, или може да е различно.
Отговорността в България е както на частния сектор, така и на неправителствени организации, на общините, обобщава Мадлена Комитова.