Индианските племена в Хондурас не познават хроническите болести, в Камбоджа възрастното население боледува подобно на българското от диабет, високо кръвно и сърдечно-съдови болежки, разказа проф. Петя Арнаудова специално за „Здравница”

- Проф.Арнаудова, бяхте на доброволческа медицинска US мисия в Камбоджа съвсем скоро, през 2015 г. Как научихте за тази възможност ?
- Медицинските хуманитарни и благотворителни мисии в по-бедните страни са широко популяризирани в САЩ и в някои европейски държави с добро финансово състояние. Зная за тях от времето, в което живях и работих в САЩ, а и защото все още отчасти живея там, когато съм при семейството на дъщеря ми, която също е лекар. При мисиите цялата медицинска помощ е напълно безплатна и благотворителна, с една дума безкористна, тъй като всеки участник заплаща сам пътя, храната и квартирата, като често се правят и парични дарения за страната. Това се обявява и организира от съответни фондации. В мисиите участват не само лекари и медицински персонал, а и доброволци, които помагат в най-различни други дейности, свързани с мисията. Правят се и дарения на лекарства от почти всички медицински заведения.

-  Защо участвате? Защо го правите?
- Освен че дъщеря ми е лекар в Чикаго повече от 20 години, но и двамата ми внука също се насочват към нашата професия, по-големият дори вече завърши медицински колеж. За децата е особено важно да участват в тези мисии, защото виждат не само как и колко различно живеят хората по света, но и проверяват на практика доколко медицинската професия наистина им харесва. Ето защо преди 5 години бяхме на такава мисия в Хондурас с по-големия ми внук, а през 2015 г. в Камбоджа, заедно с по-малкия, придружени и в двете мисии от дъщеря ми.

Не мога да отрека обаче, и личния си интерес към тези преживявания. В тези мисии се работи всеки ден и се посещават далечни градчета или селца в най-бедните райони. Това само по себе си е достатъчно приключение, но заедно с това опознаваш света от съвсем друга гледна точка –  не само виждаш живота на хората в тези далечни страни, но и помагаш на тези хора, някои от които не са виждали лекар през целия си живот. Не мога да не спомена и колко хубаво е да усещаш тяхната огромна благодарност, показана в очите им.


 
- Как се чувства една жена в подобна на ” Сървайвър” ситуация?
- Работата в тези мисии няма нищо общо със ситуациите в „Сървайвър”. При нас всичко е насочено към работа и добре организирана помощ на стотици чакащи ни пациенти всеки ден. Случвало се някои да ни чакат с часове, въпреки че и ние понякога работехме по 10 часа. А и когато си лекар и доброволец няма никакво значение дали си жена или мъж, млад или по-стар, работи се наравно. Да, често работата е доста изморителна, при това в не особено приятни климатични условия, както беше 40-градусовата температура в Камбоджа напр. И работим в почти лагерни условия - често в една класна стая на местното училище по 3-4 екипа от лекар и преводач един до друг. Стремяли сме да имаме достатъчно нощна почивка, заради изнурителното ежедневие. Но винаги завършвахме дните си доволни от направеното добро и оказаната помощ.

- Разкажете повече за мисията?
-Екипът на мисията в Камбоджа се състоеше от 25 човека – 5-ма лекари, 8 души с други медицински професии (главно мед.сестри и парамедици) и останалите - най-често студенти или ученици, които работеха като помощен персонал. В предишната мисия в Хондурас съставът беше почти същия – 3-ма лекари и 19 души медицински помощници. Мисиите продължават 8-10 дни, защото доброволците обикновено използват част от отпуската си за този вид благотворителност.

Само при стройна организация на работата е възможно да бъдат прегледани многобройните нуждаещи се пациенти. С тази цел се създават 3 отдела – (в първия пациентите се регистрират и описват оплакванията си, правят се някои предварителни измервания на кръвно налягане, пулс, температура, понякога изследвания на кръв и урина, след което идва истинския преглед и после  болните отиват в аптечния сектор, за да си получат безплатно лекарствата). Всеки участник в мисията има своето място, а освен лекарите, останалите обикновено сменят различни работни места, за да научат по нещо ново.

В Хондурас беше малко по-различно, защото сравнена с Камбоджа е по-бедна страна, населена главно от индиански племена, които живееха в махали високо в планините. Ние отивахме при тях. Повечето ни пациенти бяха млади хора, предимно жени, и то с много деца. Най-честите им оплаквания бяха стомашно-чревни, защото практически всички от малки бяха с разни видове чревни паразити. Всички бяха много чисти, но те употребяват вода от многобройните планински реки практически за всичко, както за пиене, така и като отходни ями, но липсват и пречиствателни съоръжения поради бедността на страната, така и здравна просвета. За това най-често им предписвахме витамини и противопаразитни средства и разяснявахме какво трябва да правят. Там се оказа обаче , че хронично болни почти няма.

 В Камбоджа ситуацията бе по-различна -  пациентите ни бяха като болните в България - повечето възрастни хора, и то с хронични заболявания (напр. диабет, хипертония или сърдечно-съдови оплаквания), които не се различават от тези у нас или където и да е по света. Младите бяха предимно с някои травми, малко странни, защото са свързани с техния характерен бит (напр. в селските райони ударени от бик, понеже имат развито животновъдство, или в градовете транспортни травми, но от техните масово използвани моторни превозни средства на 2 колела от различен вид, при известния в Изтока силно натоварен и хаотичен трафик).

- Бихте ли отишла пак?
- Да, разбира се, стига да съм в достатъчно добро физическо и здравословно състояние. Но за разлика от моето участие, други български лекари и мед.сестри участват обикновено в мисии при военни действия или природни катаклизми, организирани главно от ВМА. Различното е, че те са финансирани от държавата или от фондации, но не и от самите участници, както е при мен.  Да, отзивите за всички наши участия и за българските лекари по света изобщо, винаги са чудесни.