Проф. д-р Петя Арнаудова: Най-честите грешки с термините , които правят здравните журналисти



Проф. д-р Петя Арнаудова: Най-честите грешки с термините , които правят здравните журналисти

ВизиткаПроф. д-р Петя Арнаудова

Проф. д-р Петя Арнаудова е завършила Медицински университет - София и има 33 годишна практика на лекуващ лекар с 3 специалности (вътрешни болести, ревматология и фармакология). 15 години е била преподавател в Клиниката по ревматология на бившата Медицинска академия. Била е зам.-министър по лечебната дейност в първото служебно правителство (1994-1995 ); вице-президент (организатор и основател) на първия диагностичен българо-гръцки център в София - Биочек (1996-1997), директор на Отдел за клинични проучвания в американската фармацевтична фирма Viral Genetics, в Pasadena, Калифорния, САЩ (1999-2001), старши редактор към Cardioscript International (www.cardioscript.com) в Salt Lake City, Юта, САЩ - за услуги по превод, редакция и ревизиране на медицински публикации съгласно стандартите за американски научни публикации (1998-2006).

Участва като лекуващ лекар в 2 доброволчески американски медицински мисии – в Хондурас (2009 г.)  и в Камбоджа 2015 г. (без никакво заплащане за труд, път и квартира).

Д-р Арнаудова е автор на 9 медицински книги сред които  "Малка медицинска енциклопедия за всеки", "Медицинска терминология - полиглотна, епонимна и акронимна","Вродени аномалии в клиничната практика", "Популярен медицински речник", "Лекарствена терапия"  и др.


- Проф. Арнаудова, какви грешки допускат най-често здравните журналисти, когато пишат по медицински теми?
- Здравните журналисти, някои от които познавам и лично, са лекари, завършили медицинското си образование. Те допускат и по-малко грешки. По- недопустимо да се правят елементарни грешки, когато се пише на здравни теми или се ползват медицински термини. Затова написах книгата “Малка медицинска енциклопедия за всеки”(ИК"Изток-Запад").

А грешките са няколко вида, най-честите и по-безобидни са тези с неправилен правопис, например беМка (правилно беНка), вакЦина (правилно вакСина), вирОлогия (правилно вирУСОлогия), диЗлексия (правилно диСлексия), крамПА (правилно крамП), иШемия (правилно иСХемия), аневризЪМ (правилно аневризМА), спазМА (правилно спазЪМ) и др.

Най-недопустима и вредна е неправилната употреба на термини, за които точното медицинско значение е съвсем друго, например хоспис, често употребяван със значение старчески дом (което е само заведение за болни в терминален, предсмъртен и нелечим стадий), онанизъм със значение мастурбация (това е само прекъснат коитус), анорексия със значение на самостоятелна болест (това означава точно и само безапетитие, а болестта се нарича нервно-психична анорексия), както и равнозначвата употреба на ембрион и фетус (които са 2 различни по време термина на бременността).

Срещат се и доста неправилни обяснения на медицински термини, особено в речници на чуждите думи или преведени от чужд език, без авторите да са си направили труда да проверят различните и точни значения на тези термини-  напр. екзантема с обяснение “зачервяване на кожата” (докато винаги е кожен обрив), артроза с обяснение “възпаление” (каквото въобще не е), панарициум с обяснение “болезнено гризене на ноктите” (а това винаги е гноен процес), педикулоза като “овъгляване” (докато това е въшлясване), френопатия с обяснение “заболяване на мозъка” (а то се отнася за диафрагмата) и др.

- Откъде идва това разминаване- напр. и  аз също съм писала и двете форми на заболяването целиакия- или цьолиакия?
- За редица медицински термини има възприет нов, съвременен и опростен правопис, но все още се употребяват и остарелите или разговорни думи, а това не е за препоръчване. Така за споменатият термин като съвременно възприет е именно цеЕлиакия, но в миналото предимно се е употребявал термина цьолиакия като по-точно предаване на латинския правопис на термина – coeliacia. Има и редица други термини, при които е възприет вече съвременния правилен правопис  като епителен, систолен, психичен, венеричен, оптичен, химичен и подобни (вместо епителиален, систоличен, психически, венерически, оптически, химически и пр.), както и глюкоза (не гликоза), възбуждане (не възбуждение), въглероден диоксид (не двуокис), заболяемост (не заболеваемост), заразен (не заразителен) и др.

- Не е ли по-важно , че  лекари и медицински работници знаят правилните термини, а  на пациентите им  е”простено” да бъркат (най-малкото поради това, че не са учили за това)?

- Разбира се, напълно съм съгласна. Затова дотук ставаше въпрос главно за грешките на журналистите в медиите или литературата, които понякога са заблуждаващи. На пациентите наистина е “простено” да бъркат, но и тук всичко зависи от индивидуалната образованост и интерес. 

- Напоследък нахлуха и изключително много чуждици, най-вече англицизми в българския език, особено в медицината. Какво  може да се направи  с цел запазване чистота на езика?
- Да, така е, но това не се отнася само за медицинската област. Твърде много термини навлезоха и в техниката, и в комуникациите, и в почти всички други области. Колкото и да се стараем, вече не можем да пренебрегнем придобитата “гражданственност” на много думи, особено в разговорния език - като “чао”, която въобще не е наша дума, да не изреждам могобройните компютърни термини като лаптоп, чат, сайт и т.н. А и едва ли вече може да се борим за пълна чистота на езика със създаване на нови българизми, както е правил напр. проф. Балан с думата “драсни-пални клечица” за кибрита. Известно е дори, че вече издадоха наколко речника на чуждите или новите (почти всички чуждици) думи, няколко са налични и онлайн. И въпреки това, аз също се опитвам да се боря с чуждиците в медицината, като в моите авторски речници и енциклопедии съм писала няколко пъти за неуместната употреба напр.на англицизма превенция, когато имаме хубавите български думи предпазване или предотвратяване, дори и медицинския термин профилактика. Не по-малко дразнеща е продължаващата употреба и на русизми, например като растяжение, когато на български това има точен превод като навяхване или разтягане, а като медицински термин е дисторзия или дистензия. И тук основна е ролята на журналистите, които трябва да се стремят да употребяват най-подходящите български думи, защото именно те най-много влияят на обществеността.

- В последните години прави впечатление и друга тенденция: заменихме едни думи с други, за да не „стресираме” определени групи, а всъщност думите вече нищо не казват. Въпросът ми е за „подмяната” на думите и съдържанието им, какво може да се направи в тази насока?
- И тук съм съгласна с вас. Аз се опитвам, за съжаление неуспешно, да се преборя и със съвсем неправилната употреба на термина “целулит”, който се ползва за натрупването на тлъстини по бедрата и ханша, когато като медицински термин той има съвсем друго значение – това е възпаление, при това гнойно на подкожната тъкан. Всъщност в медицината всички думи, завършващи с окончанието “ит” от латинския “itis” означават възпаление. И тук, обаче трябва да се взема предвид световната тенденция, напр. за остаряването като процес е естествена, а не лоша дума, но в САЩ е недопустимо някому да кажеш, че е “стар” (old), хората са само възрастни или по-възрастни (seniors), иначе се възприема като възрастова дискриминацияи и е почти обидно, дори и да си над 90 години.

Има разлика между употребяваните в разговорния език думи, някои от които са дори диалектни, и възприетите литературни термини, каквито са и официалните медицински термини в българския език. Изготвяла съм дори и такъв “Справочник за остарели, разговорни и народни думи и техните точни медицински термини”, който съдържа към 150 такива думи, дори без да има претенцията, че е напълно изчерпателен. Той съдържа както често, така и рядко употребявани думи за болести или болестни състояния и какво точно те означават като думи като белокръвие, брусница, вълчанка, дъговица, кокоша слепота, косопад, лудо биле, мъртва кост, сиво и зелено перде, свинка, стресница, хашиш, цирей, шип, ялов и много други. Това, което трябва да се прави, е по-голямото популяризиране на тематиката за правилен български език.

- Така също  много хора не знаят какво означават и някои термини. Дори млади мъже масово  не знаят какво е еректилна дисфунция, защото се употребяват други изрази и думи за състоянието. Как да се повиши здравната грамотност и информираност на хората?
- Неминуемо е да се появяват и възприемат и нови, сложни думи, дори и да не говорят много на обикновените хора. Точно затова са необходими такива образователни и популярни лекции, интервюта, листовки, книги и тяхното широко разпространение. Във връзка със споменатата “еректилна дисфункция” – да, това е съвременния възприет термин, вместо по-известната “импотенция” или “полова слабост”, тъй като последната е само разговорна, а импотенция означава обща слабост. Когато човек е информиран  би трябвало да знае, че дисфункция означава нарушена функция, а еректилна очевидно произлиза от ерекция, което всеки знае какво е. Подобни възприети съвременни термини в българския език (подобни и на международно възприетите) са също и “разстройство на половото възбуждане” вместо фригидност или полова студенина, а също и “полово предавана болест”, вместо венерична болест, като тук и за двата термина мисля, че значението е дори по-ясно. Друг пример за дума с по-честа употреба в съвременния си вид е “умствена изостаналост”, вместо остарялото слабоумие или олигофрения (която е само една форма на това състояние). Има и доста тясно медицински термини, които се употребяват в по-съвременен вариант, но те се отнасят вече за тесните специалисти и професионалисти.

Едно интервю на Светлана Желева




Всички статии в "Прочетено за Вас ..."

Всички статии в "Полезно (55)"







Още от "Полезно (55)"


Защо оризът трябва да се измие добре, преди да се свари и други полезни съвети

Как японците остават слаби? Ами, мият ориза. Плакнат го, докато водата се избистри и изчисти не само нишестето, но и от някои токсични вещества като а ...още

Няма ден в който някой да не влети в клиниката с бездомен домашен любимец

Името на д-р Капашиков се свързва с неговия професионализъм, а в последните месеци със случая Трошко - пловдивското коте, хвърлено безмилостно от висо ...още

Как да излекуваме раните на душата си?

Защо се наричат рани на душата? Защото душата е изтощена, когато се отдалечава от своя план за живота и не може да го следва. Точно това се случва, ко ...още

Агресията в семейството: измерения и възможни противодействия

Агресията в семейството придобива особена значимост през последните десетилетия и се превръща в един от основните проблеми на съвременността, от които ...още

За потребителя

Продуктите на Здравница

Диабор - капки за регулиране на кръвната захар Диабор - капки за регулиране на кръвната захар

Диабор е натурален продукт за регулиране на кръвната захар. Диабор не съдържа никакви токсични вещества, консерванти или оцветители....


Цена: 9.90 лв.


Масло от черен кимион
Масло от черен кимион

Сода, без алуминий - 250 гр.
Сода, без алуминий - 250 гр.

Билкова смес №15 (при псориазис)
Билкова смес №15 (при псориазис)

Ябълков пектин на прах
Ябълков пектин на прах

Масло от бял трън
Масло от бял трън

Масло от облепиха, студено пресовано, Здравница, 100 мл.
Масло от облепиха, студено пресовано, Здравница, 100 мл.

Всички продукти








Най-търсено в Здравница Най-търсено в Здравница



Заболявания Заболявания

 

Билки Билки

 

Народни рецепти Народни рецепти

Всички заболявания Всички билки Всички народни рецепти

Намери бързо:    

"Ню Ес Нет ЕООД" предупреждава, че предоставената информация на страниците на ЗДРАВНИЦА не може да замени посещението на лекар, поставянето на професионална диагноза и провеждането на нужното лечение.

Facebook - Здравница Twitter - Здравница RSS - Здравница

Използването на материали от Zdravnitza.com задължително става след позоваване на източника и линк към съответната страница!

Здравница
Здравница
Здравница
   
Здравница

Copyright © 2006-2022 Zdravnitza.com Всички права запазени.
Zdravnitza.com е собственост на "Ню Ес Нет ЕООД" : Условия за ползване

email