Пропусна ли България шанса за Нобелова награда за медицина? (част 2)
- Откритията ни, че карциноембрионалният антиген е блокиращ фактор и че е възможно да се деблокира важен рецептор, отговорен за функцията на Т-лимфоцитите, сме регистрирали със заявление за издаване на Диплом за откритие. Доказали сме (ин витро) тази възможност първоначално при изследване на кръв от болни с рак на белия дроб. Регистрирахме заявление за издаване Диплом за откритие с Рег.№68628/1985 г. На основата на заявеното откритие регистрирахме и е признато Авторско свидетелство за изобретение с Рег№65298/1984 г. за разработен метод за повлияване на рецептор, отговорен за функцията на Т-лимфоцитите, при бластомно болни. Направихме публикации в наши научни списания. Защо все пак не успяхме да публикуваме в чужбина? Истината е, че през 1990 г. след публикация за очакваните късни последици след аварията в Чернобил бях уволнен. Статистиката за раковите заболявания у нас по-късно потвърди правилността на тези наши предвиждания. Данните показват, че в периода 1983-2003 г. заболяванията от рак са се покачили у нас 2,5-3 пъти. Истината е, че светът нямаше как да узнае тогава за регистрираните от нас открития, защото след уволнението ми останах без работа. Бях принуден да се боря за оцеляването си, а не да правя наука и да се боря срещу рака. За това не успях да продължа изследванията си и не можах да ги публикувам в авторитетно западно научно издание по имунология на туморите. Затова партийността не бива никога повече да се намесва в науката. Другата истина е, че възнамерявахме при първа възможност да доразвием и патентоваме изобретения на базата на откритията, а законът казва, че за да може да се признае патент, не трябва да има публикация. Успяхме по-късно да направим достояние първоначалните ни резултати от проучванията през 80-те години с обширно интервю дадено за в.“Лечител“, бр.6 от 10-и февруари 1994 г.
- Принципът е деблокиране на Т-клетъчния противотуморен имунитет. Фактически първи формулирахме тази стратегическа цел и беше потвърдена при клинични условия от американския и японския учени. За това те получиха Нобелова награда за 2018 г. Ние регистрирахме открития в периода 1983-1985 г., работихме ин витро по същата стратегическа цел през 80-те години. При регистрирано заявление за откритие (независимо дали е признато или не), още повече и при вече признати патенти за изобретение, разработени на същия принцип, съгласно международните правни норми откритието се признава на този, който първи го е регистрирал, независимо, че не е могъл да го докаже поради липса на условия или по други причини и независимо от кой континент на света е. Ще видя какво може да се направи по въпроса за признание на откритието ни в чужбина при условие, че у нас вече около 10 години категория „Откритие“ няма в патентното ведомство. В този смисъл, ако възникне спор обаче за приоритет за откритието „деблокиране на Т-клетъчния противотуморен имунитет”, то би следвало да ни бъде признато от международна правна институция. Нобеловата награда за медицина за 2018 г. доказва, че откритието е направено първо у нас. Затова е нужно обаче да се създадат условия за внедряване на патентите ни, разработени на основата на откритието. Това би могло да стане при следните условия. Първо, наличие на специализирана високотехнологична лаборатория и клиника за имунотерапия, имунопрофилактика на рака, възстановяване след химиотерапия. Второ, сформиране на мултидисциплинарен екип от висококвалифицирани специалисти в 5-6 медицински области и специалности. Трето, цялостно държавно финансиране и подкрепа. Ако тези условия ги имаше, можеше да започнат клиничните проучвания преди 20-30 години и да има отдавна призната Нобелова награда за медицина на българи в областта на имунотерапията на рака.
- Независимо един от друг, американските и японските учени са започнали работата по темата през 90-те години. Ние сме работили в същата област и тема през 80-те години (1982-1986 г.) за изучаване протеини, които блокират Т-клетките на имунната система. Ние работихме по същата стратегическа цел, чрез използване на друга тактика и други методологични подходи, и сме доказали други „възможности за стимулиране на имунната система срещу раковите клетки.” Доказахме с друг методoлогичен подход как могат да бъдат освободени Т-лимфоцитите, за да могат да се активират срещу тумора, след като се деблокират. Тогава може да се стимулира Т-клетъчният противотуморен имунитет. Ние изучавахме протеин, отделян от раковите клетки при пациенти със солидни тумори (карциноми), който блокира важен рецептор за функцията на Т-лимфоцитите в противотуморния имунитет. Установена е първо от нас възможността за деблокиране (ин витро) и възстановяване активността на рецептор, отговорен за функцията на Т-лимфоцитите. Регистрирахме заявление за издаване Диплом за откритие с Рег.№68628 (1985 г.).Тази възможност установихме (ин витро) първо при изследване на Т-лимфоцитите при болни от рак на белия дроб. После продължихме проучването при още над 120 онкоболни с различна локализация на тумора. У нас се оказаха недостатъчни няколко десетилетия, за да се създадат условия да се използва регистрирано откритие и да се внедрят признати патенти, разработени по направеното откритие. Същото бе доразвито в три патента за изобретение и два патента за полезни модели. При участие в Експо-16, национално изложение-конкурс за изобретения, патенти, трансфер и иновации, получихме приза с купата „Изобретател на 2016“. Нобеловата награда за 2018 г. е напълно заслужена за американския и японския учени за постижение по същата, работена първо от нас, стратегическа цел за деблокиране и стимулиране на Т-клетъчния противотуморен имунитет. Независимо един от друг с американския и японския учени ние сме извършили предклиничните изследвания. Те са задължителна предпоставка за клинично внедряване на още една възможност за приложение в комплексната имунобиологична терапия на рака. Няма как да сме си сътрудничили с американския или японския учени през 80-те години на ХХ век, защото те са започнали проучванията си през 90-те години на ХХ век. Доказуемо е, че сме работили независимо един от друг за постигане на една и съща стратегическа цел - деблокиране на Т-клетъчния противотуморен имунитет. Удовлетворен съм, че макар и след повече от 30 години Нобеловата награда за медицина за 2018 г. доказва правилността на теорията ми и принципа на работата по регистрираното от нас откритие. Това налага необходимостта признатите ни патенти за изобретения и полезни модели да се апробират и внедрят колкото се може по-скоро.
- В областта на онкологията по закон държавата следва да осигурява всичко за онкоболните включително развитието и внедряването на нови технологии и средства за лечение. У нас засега държавата е предоставила на пазара и бизнеса възможността да се интересуват, купуват и финансират внедряването на патенти и иновации в областта на онкологията. Българският бизнес доказано няма засега никакъв интерес да инвестира там, където възвращаемостта може да се получи след 3-5 или повече години и ако има някакъв макар и теоретичен инвестиционен риск. Затова в развитите европейски държави, държавата е тази, която по закон е длъжна да изкупува онези патенти, които са определени за стратегически държавен приоритет и инвестира първия милион за апроблиране и внедряването. При доказване ефективността на откритието, тогава бизнесът се нарежда „на опашка” и изкупува многократно лицензи. Така държавата си възвръща многократно вложените средства. Само така с разум, с отговорност и визия за бъдещето при зачитане взаимните интереси на страните може да се изведе партийността и субективизмът извън науката за борба с рака. Тогава може да се прави научно-технически прогрес. Ракът няма и не може да има политически цвят и няма по-глупаво нещо от това да се политизира борбата с рака. Няколко десетилетия доказваме необходимостта от създаване на специализирана структура за имунотерапия на рака. Повече от 4 години внасяме мотивирани предложения. Все още се надяваме това да се случи и у нас. За първи път в медицината направихме и мотивирано предложение до Министъра на здравеопазването г-н Кирил Ананиев - „стратегическото направление „Имунотерапията на рака” да бъде признато за дългосрочен държавен приоритет сега и в следващите 15-20 години” (Вх.№92-Ф-78/21.09.2018 г.)
- Държавата, в лицето на Министерството на здравеопазването, има всички основания да обсъди внесените от нас предложения и да се сложи началото на клиничната имунотерапия на рака. Това може да стане само с консенсусно надпартийно решение на парламента, каквото предлагаме от години. Това означава да се „хванем за ръце”, да се обединим от това какво може да се направи у нас, а не да се обединяваме от това какво не може да се направи. Това означава гласуване от парламента на бюджет и извънредни правомощия на Министъра на здравеопазването така, както сме го предложили:
1. Разкриване на държавна, специализирана високотехнологична, научно-приложна клинична структура за имунобиологична терапия, имунопрофилактика и възстановяване след химиотерапия и персонализиран подход извън системата на клиничните пътеки.
2. Създаване на екип от имунолози, онколози, терапевти, молекулярни биолози, биохимици, генетици и още други висококвалифицирани специалисти чрез кадрови подбор по разписани обективни критерии. Всичко е казано и написано. Остава държавата да чуе това, което сме предложили, да го обсъдим и да стане възможно използването на регистриран световен приоритет с патенти и внедряване на Т-клетъчната имунотерапията на рака в комплексната терапия на онкоболните.
Още от "Красота и здраве (12)"
Има ли такова нещо като целебен глад?В последните години здравословното хранене стана все по-чест обект на изследвания, свързани с борбата срещу болестите и на ползите от добрата диета въ ...още |
Как да направим алкално пречистване на тялото?Съветите са Рос Бриджфорд - коуч по здравословен начин на живот и специалист по алкално и антивъзпалително хранене. ...още |
Японската революция в грижата за кожатаЩе се запознаете с техниките и масажите, чрез които да тонизирате мускулите на лицето си, да стегнете кожата на брадичката си, да възстановите свежия ...още |
Пропусна ли България шанса за Нобелова награда за медицина? (част 1)Нобеловата награда за 2018 г., присъдена на американеца Джеймс Алисън и японеца Тасуку Хонджо, доказва теорията и изследванията от 80-те години на бъл ...още |