
Розеното индрише (Pelargonium roseum) принадлежи на сем. Здравцови. То не се среща диворастящо, защото е хибрид. Отглежда се предимно в саксии. За добиване на етерично масло се използват още 2 вида индрише- главесто и миризливо. В надземната част на розеното индрише се съдържат до 0.25 на сто етерично масло, полифеноли и др.
Етеричното масло на индришето съдържа вещества, близки до казанлъшката роза, затова има подобен аромат. То се предлага под имете „тереше“ и представлява бледозеленикава течност. Казват, че с него се фалшифицира розовото масло.
Листата и етеричното масло на индришето разширяват кръвоносните съдове, подпомагат храносмилането и действат антисептично. В готварството се използва вместо ванилия към компоти, конфитюри и др. Обикновено в един буркан се поставя 1 листче индрише.
Във фитотерапията индришето се използва предимно при диабет, високо кръвно, сърдечни смущения, а външно- при кожни заболявания, при трудно зарастващи рани / сок или прясно смлени листа като лапи/.
С изключение на захарната болест, при сърдечни смущения индришето се приема вътрешно, като се приготвя смес: 200 гр. течна глюкоза, сок от 3 домашни лимона, заедно с фино смлените им кори, 20 пресни, стрити на каша листа от индрише и 30 бр. счукани бадеми. Пази се в добре затворени буркани на хладно място.
Една супена лъжица от сместа се взема сутрин 30 минути преди хранене.
При диабет се препоръчва да се сдъвчат 2-3 пресни листа или изсушени – в тройно количество.