Какви са лечебните свойства на миртата и миртовото масло? Разликите между блатната мирта (Myrica gale L., Myrica cerifera) и  обикновената мирта (Myrtus communis L.) разяснява проф. Пенчо Далев в книгата си „Диворастяща храна ”(ИК „Труд,").

Блатната мирта се среща като храст в блатисти местности. Разпространена е в Западна Европа – от Скандинаваските страни до Португалия и Испания и на изток до северозападните части на Русия. Расте в Канада и Северна Америка. Обраства обилно приливо-отливните зони и устията на реките.

Блатната мирта е предпочитана храна на бобрите. С растението като материал те изграждат прегради за образуване на малки езерца. При високи приливи тези езерца са изцяло потопени, но при отлив остава достатъчно вода в тях за убежище на рибите.
Блатната мирта съдържа в листата си белтъци, въглехидрати и много биологичноактивни вещества – витамини (А, С, В1, К), етерично масло, дъбилни вещества, смоли, флавоноиди, тритерпени, феноли и минерални вещества (селен, калций, хром, желязо, манган, натрий).

Листата и плодовете на блатната мирта са покрити с восъци, които съдържат наситените мастни киселини – стеаринова, палмитинова и миристинова.

Широкото използване на блатната мирта от народната медицина на Канада и Северна Америка привлича вниманието на учените – химици и медици, и етеричното масло от листата на растението е обект на научни изследвания. То се получава чрез дестилация с водна пара. В състава му се определят 53 химични съединения, като в най-голямо процентно съдържание са терпените мирцен, лимонен, феландрен и кариофилен.

Медицинските изследвания показват, че етеричното масло притежава силна противоракова активност при рак на белите дробове и рак на дебелото черво.

Плодовете и листата на блатната мирта, свежи или сушени, се използват за ароматизиране на супи, на задушени зеленчуци и месо и др. По стара рецепта ирландският овесен пудинг се ароматизира с листа от блатна мирта. Прибавя се към бирата (традиция от Средновековието) за подобряване на аромата и пенообразуването й.

От сухи листа на блатната мирта се прави ароматен и освежаващ чай. Приет в по-големи количества той може да предизвика халюцинации и сънища.

Блатната мирта има разнообразно лечебно действие – кръвоспиращо, антибактериално, потогонно, имуностимулиращо, противоглистно. Индианските племена са я използвали за лечение на скорбут, стомашни спазми и гинекологични проблеми.

Отвара от кора на блатната мирта се използва за лечение на чревни и бъбречни заболявания, за изхвърляне на глисти, като вода за уста за укрепване на болни венци, като промивка за лечение на вагинално течение, като гаргара при възпалено гърло и др.

Настойка или прах от корена се прилага за лечение на инфектирани рани и язви по кожата. Масло от растението се използва при чувствителна кожа и акне. Етерично масло от блатна мирта е търговски продукт в много страни и се използва в ароматерапията, в козметиката и като репелент срещу летящи насекоми – комари, папатаци и др.

Има някои противопоказания за нерегламентирано използване на блатната мирта. В много страни е обявена, че причинява аборт, а прекомерното използване като чай води до маниакални явления. Впрочем през Средновековието са слагали екстракт от растението с бира с такава цел.

Получаване на восък от листата на блатна мирта.

Плодовете и листата на блатната мирта са покрити с восъчен слой. За да се събере и използва восъкът, листата и плодовете се потапят за няколко минути във вряща вода, при което восъкът се стопява и изплува на повърхността на водата. След охлаждане той се прецежда през 2-3 слоя марля. Плодовете се варят допълнително за да се извлече восъкът и от вътрешността на плода. От восъка се правят свещи, които при горенето си разпръскват приятен аромат.

Първите заселници в Америка по този начин са получавали восък от блатна мирта за правене на свещи за осветление и за ритуални цели. Това е отразено и в американската литература. Напр. в романа „Силата” на Л. Дж. Смит:

 Що се отнася до обикновената мирта, то родината й е Южна Европа и северното Средиземноморие. Разпространена е в диво състояние по островите Сардиния и Корсика, където се нарича мурта – murta.

Обикновената мирта се култивира като декоративно растение по градини и паркове. Често се използва като жив плет.

Обикновената мирта съдържа биологичноактивни вещества, които и придават острия вкус и приятния аромат. Някои от тях са характерни за растението, което се вижда от тяхното наименование.

Най-важната и съставка е етеричното масло (до 1% в листата), което съдържа главно терпени – лимонен – 23%, линалол – 20%, пинен – 14%, цинеол – 11%, пара-цимен, гераниол, нерол, миртенол и др.

Съдържат се още танини, флавони и техните гликозиди – мирицитин и мирицитрин, кумарини – ескулин и ескулитин тритерпеноиди – мирикадиол, тараксерол и тараксерон и др.

Листата на обикновената мирта излъчват интензивен свеж аромат, напомнящ смирна или евкалипт и това им качество се използва главно в кулинарията.

В средиземноморските страни, където тя е разпространена, това е основна подправка. Ястия със свинско месо винаги се подправят с плодове на мирта. Когато прасенца или бройлери се пекат цели, те се пълнят с клончета от мирта. Плодовете – цели или смляни, се използват като заместител на черен пипер. Те са подправка са традиционните колбаси мортадела и болонски наденички.
В Калабрия, Южна Италия смокините преди да се пекат, отлежават дълго време с клончета от мирта. При това отлежаване смокините извличат етерично масло от миртата и придобиват допълнителен вкус и аромат. Това е традиционен десерт за калабрийците през зимните месеци.

От алкохолен извлек на клончета и плодове на обикновена мирта в Сардиния и Корсика се прави традиционния за островите ароматен ликьор – мирто (myrto). Ликьорът е в два варианта – червен мирто (myrto rosso), който се прави от клончета с червени плодове, и бял мирто (myrto bianco), който се прави само с клончета или с клончета с жълти плодове, които се срещат по-рядко.
Обикновената мирта е използвана като храна от древни времена. В 12-томната „Геопоника” се описва как се прави вино от мирта.
 Геопониката е сборник от земеделски рецепти и правила (на гръцки „геопоника” значи точно „земеделски занимания”), съставен в Константинопол през Х в по поръчка на византийския император Константин VII Порфирогенет.

Обикновената митра е известна и използвана с лечебните си качества от древни времена и е прилагана от древните лечители Хипократ, Плиний Старши, Диоскорид, Гален и Авицена. Тя има разнообразно здравно и лечебно действие – антиоксидантно, антитромботично, антиатеросклеротично, противовъзпалително, невропротективно, антивирусно и противораково.

В наши дни има препарати, получени от мирта за лечение на простудни заболявания, бронхити и други белодробни заболявания, в това число и белодробна туберкулоза.

В много страни на Европа мирта се използва за лечение на синусови инфекции, ринити и възпаление на носоглътката.
Тя намалява отока на лигавиците на синусите, спомага за отделяне на задържаните секрети и облекчава дишането през носа.
Козметичните качества на мирта са известни отдавна.

 В Средновековието от листа и цветове на мирта се е приготвяла тоалетна вода – „ангелска вода”,

с която благородниците полагали грижи за кожата на ръцете и лицето си. И днес миртата се използва като съставка към тоалетни води и лосиони за почистване на кожата, за придаване на здрав вид на склонна към възпаление кожа и др.

Обикновената мирта е мощен репелент.

Кухненският шкаф е недостъпен за хлебарки, ако в него има клонче от мирта,
а закачено клонче на отворения през лятото прозорец, не позволява на комарите да безпокоят съня ни.
Древните народи – египтяни, римляни, юдеи и гърци са почитат миртата като свещено растение и я използват в своите обреди и ритуали. Юдеите приемат миртата като символ на обетованата земя. За гърците е символ на здравето и любовта. Около храмовете на богинята на любовта Афродита-Венера се засаждат гори от миртови дръвчета. Както ние кичим пътника със здравец, така и гърците дават клонче от мирта на пътника, тръгнал на дълъг път. У нас при християнските ритуали благословът се прави с босилек, а в средиземноморските страни – с клонче от мирта. Една от съставките на свещеното масло, с което се прави миропомазване, „миросване” – другият тип християнски благослов, е масло от мирта – миртово масло.