.jpg)
В народната медицина билето е известно още под наименованията Божия милост, Богородична билка, дар Божи, златно коренче, кръвна билка и очен корен. Това дава известна представа на каква почит е било навремето целебното растение, което днес мнозина смятат за отровен бурен.
Лечебните свойства на змийското мляко били известни още на големите лечители от древността Диоскорид и Плиний. Гръцкото име Chelidonium пък й е дадено заради това, че цъфти май-юни- време, когато си идват лястовиците. То може да се намери и през зимата, въпреки, че всичко е покрито със снят, ако предварително знаете обичайното му местонахождение.
Използва се цялата надземна част на растението- листа, стебло и цвят. Билката съдържа алкалоиди, които имат отчасти сходен структурен елемент с веществото екстази. Алкалоидите, които то съдържа са хелидонин, коптизин и берберин. Хелидонинът е близък по строеж до папаверина и морфина, заради което билето се употребява и в хомеопатична форма.
Запарка от чай: 1 равна ч.л. от билката се попарва в 250 мл. вода. Пие се на глътки. Пресният сок от змийско мляко издържа до 6 месеца в хладилника. За външно приложение се използват листата, дръжките и цветовете, които се измиват и още мокри се изтискват в сокоизстисквачка. Най- популярна е рецептата на Мария Требен, при което 30 гр. змийско мляко заедно с корените се залива с 500 мл. бяло вино и се оставя да престои 1-2 часа. Прецежда се и се пие на глътки.
виж всичко за Змийско мляко - Chelidonium Majus L.
разгледай и поръчай Сок от змийско мляко - тинктура