Катранът в народния епос обикновено се свързва с дяволите, с ада, с болките и страданията. В медицината той намира своето целебно приложение.
 
Чрез суха дестилация на дървесината на белия бор  (Pinus sylvestris) се получава катран, който има дезинфекциращи свойства поради съдържанието на феноли и смола. Влиза в състава на мазила срещу кожни заболявания ( екземи, псориазис, краста), както и във ветеринарната медицина – за лекуване на рани. Много рядко се прилага вътрешно.

Чрез обработка с вода пара при висока температура въглищатата от боровото дърво, които имат пореста структура се превръщат в медицински активен въглен. Счукан на прах или под формата на таблетки, той се ползва срещу газове в стомашно-чревния тракт.
Чрез суха дестилация на дървесината от клоните и корите на ствола на бялата бреза (Betula pendula) се получава катран. То й има противогъбично и противомикробно действие и се използва за направата на мехлеми при кожни заболявания, ревматизъм и подагра, дори при проказа, обяснява Кети Иванова, автор на книги за лечебните растения.

Рецепта 1: Домашен крем срещу екземи
100 гр. брезов катран, 50 гр. прясно краве масло и 4 сурови жълтъка се бъркат добре в продължение на 15 мин. Намазват се засегнатите места, престоява така известно време след което се отмива със затоплена суроватка от кисело мляко.

Рецепта 2: При бронхит и гърлобол

Вземат се 5-10 капки чист катран с ½ чаша преварена вода 3-4 пъти дневно.

Катранът, добит от бук ( Pix Fagi)  се получава от сухата дестилация на букова дървесина. Той съдържа феноли, крезоли, креозот, гвайакол,въглехидрати, мастни киселини. Ползва се външно, има антисептично и антигъбично действие и намалява сърбежите при кожни заболявания като екземи, псориазис и краста. По-рано се е предписвал за втривания при ревматизъм и подагра. Една от съставките му( креозот) действа благоприятно при бронхиални възпаления. Ако катранът се ползва неразреден  са възможни дразнения върху кожата и лигавиците, а при продължителна употреба може да доведе до възпалителни промени.

Въгленът от липовата дървесина в Средновековието се е предписвал при диарии, възпалителни процеси в червата, колики, кръвохрачене, отравания и епилепсия. По–късно германският свещеник-билкар Кнайп също описва приложението му: подобрява нарушената дейност на храносмилателната система след боледуване.

Рецепта 1:За укрепване след боледуване
Взема се по 1 суп.л. в чаша прясно мляко 2 пъти дневно.

Рецепта 2: За рани
Счукан на прах е подходящ за лечение на гнойни и мокри язви. Дневно се посипват по 1-2 пъти.

Активният въглен от тополата се ползва при диарии, отравяния, метеоризъм, диспепсии.

Рецепта 1: При парене и гадене
Въгленът от дървесината на черната топола се счуква на прах и се приема по ½ ч.л. с преварена вода при оригване и парене( сгоруха) и гадене.

Рецепта 2: При подагра
Прави се каша от счукан на прах въглен и топла вода, нанася се върху болната става, покрива се с целофан, увива се на топло за през нощта и на сутринта се подменя с пресен компрес. Лечебният курс продължава 3 и повече седмици.

Рецепта 3: Пепел от трънка при подагра
Според игуменката Св.Хилдегард комбинацията от пепел от изгорени млади и стари листа на трънката  (Prunus Spinosa) помага при подагра., като към това се добавя и честата консумация на трънка с мед, изпечени на огън или сварени във вода изчистват стомаха от вредната слуз.