Кленовият сок  е източник на сила за човешкия организъм. За американските индианци той е бил един от най-важните хранителни продукти - те първи са разбрали как да го добиват и да правят от него захар. По-късно, произвежданата от цвекло и  тръстика захар измества кленовата, но в Канада обаче и до днес я извличат от захарния клен (Acer saccharum).

Канадците добавят сока към сладки кремове, карамели, а жителите на провинция Квебек гарнират с кленов сироп тиганици, каши, запенки, шунка, че дори и ...боб.

Някога бедното население употребявало за храна и плодчетата (в Калифорния и до ден днешен се ползват) - смилат се на брашно, залива се с гореща вода, за да се извлекат горчивите вещества. Изсушава се и след това е годно за направата на каши.

Какво още не знаем за клена?
Кленът  (Acer) принадлежи към семейство  и род кленови, познати още като яворови. Диптеронията  (Dipteronia dyeriana) също принадлежи към тях, но расте единствено в Китай.

По света са познати около 150 вида клен, у нас от които 7. Най-широко популярен у нас е полският клен (Acer campestre), чиито народни именования са още клън, ковлан, полски явор, черноклен. Той стига до 20 м. височина и расте в смесени широколистни гори в ниските планински части на страната.

Другото име на явора е лъжечинаровият клен, наричат го още благун, бял клен, горски явор, обикновен клен, обикновен явор, планински явор (Acer pseudoplatanus), който стига до 30 м.  Мекишът пък е храст и малко дърво (до 8 м), това всъщност е татарският клен (Acer tataricum), които има и много други имена: дребнолистен мекиш, жешел, жешля, клено, кавлан, мекишовина, наклен, червен клен. Той цъфти изобилно през май, има силен и приятен аромат и е най-медоносният сред другите кленови видове. Шестилът е познат още като чинаровиден клен, млечен явор, остролистен клен, остролистен явор (Acer platanoides). Този вид се среща по-рядко у нас, повече е разпространен в Русия и западноевропейските страни. Всички те имат малки различия в листата, цветчетата, височината, кората.

Тези четири вида клен се използват в българската народна медицина като се ползва кората на младите им клони. Прави се запарка като пикочогонно и затягащо средство, съветва Кети Иванова, автор на книги за лечебните растения.

Рецепта 1
2-3 ч.л. ситно счукани кори се заливат с 500 мл. вряща вода, кисне до изстиване и се прецежда. Взема се по 1 суп.л. 3 пъти дневно. Ползва се и външно за плакнене на главата след измиване срещу косопад.

Рецепта 2
Отварата от наситнени млади клонки и листа от мекиш (2 ч.л. на 500 мл. вода, ври 5-10 мин. и се прецежда) се ползва за компреси при очни възпаления.

Германската и руската фитотерапия използват и части от шестила (чинаровидния клен). Препаратите от млади листа се препоръчват като пикочогонно, болкоуспокояващо и тонизиращо средство, против повръщане, при жълтеница, за лекуване на бъбречни камъни и рани.

Св.Хилдегард съветва при висока температура да се направи баня с  добавка отвара от кленови клони( заедно с листата), като след нея се изпива сок, изстискан от счуканата вътрешна кора на дървото и смесен с вино.

А подаграта може да се лекува с парче дървесина, силно загрято и наложено върху болезненото място (или да се настърже малко от нагорещеното парче дърво, да се постави на засегнатия участък и да се  превърже).

Отекъл нос може да се излекува с помощта на превръзка с пръст, събрана около корена на дървото.

Кленът е красиво дърво,както по време на цъфтежа си през пролетта (от него се носи фино ухание), така и през есента, затова американския клен (Acer negundo) се ползва като декоративно дърво за алеи и паркове.

Бяла, лъскава и твърда дървесината на много видове клен е ценна за направата на мебели, паркет, лъжици, домакински съдове, както и за изработката на редица музикални инструменти (цигулки, виолончела, контрабаси, виоли).