С психоложката на Здравница доц.Маргарита Бакрачева разговаряме за това защо пушим и има ли лесни и трудни начини за отказването им.

- Доц.Бакрачева, защо трудно отказваме цигарите ?

Както при всяка зависимост, трудността възниква основно от психическата нагласа. Особено сред дамите физическото пристрастяване не е толкова силно.  Цигарите обаче, които са в положението „хем може, хем не може” по чисто икономически съображения, са свързани с цялостното усещане за комуникация, контакт, приятно прекарано време в компания навън или  потискане на нервността по време на работа. Става въпрос за ритуал и социална включеност.  Изолирането и забраната правят нещата още по-сложни – подсъзнателният бунт  срещу внезапната промяна „до вчера можеше, от днес не може”,  принадлежността към кръга на пушачите, възприемането на себе си като образ на маса с цигара в ръка…. Всичко това  създава нагласата  човек да направи собствения си избор, а не да бъде принуден.

- Кое е по-добре според теб- да ги спрем от раз или постепенно?

Няма еднозначен отговор – всичко зависи от индивидуалното усещане. Всеки се познава в най-добра степен сам и може да прецени кое е по-добрата алтернатива за него.  Единственото предварително условие е да не си създаваме сами излишни ядове, ако не сме истински вътрешно убедени да направим тази решителна крачка. Ако мотивацията ни се свежда до външни фактори, но вътрешно не приемаме решението, действията не водят до успех, а напротив – започваме отново, чувстваме се неспособни да се справим…. По-добре е да изчакаме „точния” момент.

- Какъв заместител препоръчваш на спрелите да палят ?

Тук също нещата са индивидуални. Всеизвестен е примерът с храненето и напълняването. По-добър  ефект, без да се разваля фигурата дават действия „заместители”. Дъвчене на дъвка или молив, държане на незапалена цигара в ръка…

- Пушачка  разказва: „Винаги, когато се намирам всред природата и се отдам на красотата й, желанието ми да пуша отслабва. Върна ли се обаче в града, с многото изпълващи ме впечатления, отново трябва да се загърна с цигарения дим.“ Защо се създава такова усещане?

Именно този пример е свързан със социалната страна на акта на пушене. Споделянето на действието с другите, ролите, които изпълняваме в забързаното стресирано ежедневие. Един добър личен експеримент за всеки пушач е всеки път преди да запали цигара да се запита защо го прави. Ако отговорът е от скука, автоматично започва да си дава сметка кога всъщност това не е необходимо.

- Прави ли наистина по-щастливи пушенето ?

Въпросът има и своите медицински измерения.Според различни изследвания никотинът стимулира мозъка, вредни са единствено елементите, отделяни по време на процеса на горене….  Най-голямо значение има вътрешната ни нагласа. Външните стимуланти, които ни правят „по-щастливи” са безброй – шоколад, кафе….

- Защо при различни ситуации - на страх, на нервност, на промяна посягаме към тях ? Защо търсим утеха в тях?

Цигарата е свързана с устата, т.е. с първия орган, който носи удоволствие от психоаналитична гледна точка. Ефектът е успокоителен, имаме своята подсъзнателна утеха.  Абстрахирайки се от чисто физиологичните ефекти, в психологически план  ритуалното действие, особено ако е свързано с оралния етап и намирането на сигурност, има много силен ефект.

 -Ти кой модерен начин на отказване препоръчваш?

- Има многобройни възможности – електронни цигари, иглотерапия, хипноза, дъвки, лепенки …. Всички те обаче са спомагателни и действат на принципа на заместването. Човек трябва да е реално убеден в ползите, които ще му донесе отказването, за да преодолее вътрешната си съпротива. Добър ефект има наличието на цигари – по този начин бившият пушач ги вижда, но на подсъзнателно ниво възприеманото послание е”Ако реша, мога да запаля и ли не”. С други думи, нямаме принудителна забрана, която да фиксира мислите ни само в тази посока. А изборът остава личен.