Собствениците на домашни любимци се радват на по-добро здраве в сравнение с тези, които нямат за компания куче, котка, заек или друго животинче, показва ново проучване.

В проведеното в Япония изследване са участвали около 200 души, като е установено, че хората с любимец у дома имат по-висока вариабилност на сърдечната честота.

Това означава, че техните сърца реагират по-добре на промените в състоянието на тялото им, като например учестеното сърцебиене по време на стресова ситуация. Според здравните експерти понижената вариабилност е свързана с по-голям риск от сърдечни заболявания.

Според американския професор Ерика Фридман проучването е поредната стъпка, потвърждаваща вече известната връзка между наличието на домашен любимец у дома и състоянието на сърцето на собственика. В същото време обаче по думите ѝ все още не е съвсем ясно на какво се дължи тази свързаност.

"Напредваме с познанието за всекидневния живот на хората и тъкмо за това е толкова вълнуващо", казва Фридман, която не е участвала в работата по въпросното изследване, но е извършвала подобни проучвания в миналото.

По време на направените наблюдения за новото изследване в Япония общо 191 души с диабет, високо кръвно налягане или висок холестерол са били със следен здравен статус в продължение на 24 часа. Учените освен това са им задавали въпроси, свързани с ежедневните им занимания, както и дали имат домашен любимец, или не.

Средно четирима от десетима са били притежатели на животинче, като освен по този показател подбраните участници не са били в особено различно цялостно здравословно състояние въпреки вариациите в оплакванията им.

Всеки от участниците е бил подложен на наблюдение на сърдечната дейност в продължение на денонощие, за да се определи вариацията на сърдечната им честота. При собствениците на любимци около 5% от сърдечните им тонове са варирали като честота в границите на 50 милисекунди, докато при останалите числото е било 2,5% с такива вариации, т.е. при тях е отчетена по-малка променливост на сърдечната честота.

Досега никой не е установил на какво се дължи разликата при двете групи – по някакъв начин тя може да е свързана с домашните любимци или пък да се дължи на различията при хората, които избират да гледат животно, и тези, които не се решават на такава стъпка.

"Предположението ми е, че любимците са форма на социална подкрепа, намаляват стреса и могат да задоволят някои, но не и всички, социални потребности", коментира резултатите Джудит Зигел, друг университетски преподавател. Тя обаче допълва, че никой не е дал научно приемливо обяснение, така че всичко по темата до този момент се определя като догадки.