Прополисът, наричан още клей, е смес от смоли, восък и прашец от пъпки и цветове на растенията, обогатена с ензими и подложена на млечно-кисела ферментация в храносмилателната система на пчелите. Прополисът съдържа витамини, етерични масла, минерални соли, микроелементи, хормони и ферменти.

Младите пъпки на някои растения, отделят подобно на восък вещество, което служи да ги предпази от вредното действие на външни фактори на средата: слънчева радиация, плесени, бактерии, вируси, гъби. Пчелите го събират и внасят в кошера и с него извършват дезинфекционни дейности. Полират килийките преди майката да снесе яйца в тях, запечатват процепи и дупки в стените на кошера, балсамират убити вътре животни, които не могат да изхвърлят навън през прелката, като мишки, гущери и други. Той е тяхното "химическо оръжие" срещу инфекциите.

Цветът на прополиса е жълт, жълто-зелен, тъмно зелен или сив. Във вода се разтваря слабо, най-добре се разтваря в спирт, етер, хлороформ, ацетон.

Събран от растенията и донесен в кошера, прополисът запазва всичките си свойства: противомикробни, противовирусни, противоплесенни, противорадиационни, те имат изразено мощно антибиотично и антимикотично действие. Освен това има дезинфекционно, обезболяващо и имуностимулиращо действие. Точно тeзи негови качества се използват и от хората за лечение и профилактика на много болести. Понижава нивата на холестерол в кръвта и повишава броя на червените кръвни клетки. Много добър естествен лечебен продукт, тъй като напълно отговаря на принципа за лекарствата - преди всичко да не вреди. Единственият риск е алергична реакция, която се наблюдава при около 5% от хората.

Важно е да се знае, че прополисът от различни географски райони може да има различен химичен състав и съответно да се проявят някои разлики в биологичната активност.

Основният източник на прополиса са смолите на някои дървета – круша, череша, бор, ела, смърч, които пчелите разлагат със слюнка.

Химическият състав са растителни смоли, етерични масла, восък, желязо, микроелементи, манган, мед, цинк и др.

Идентифицирани са 75 вещества, от която най-важната е групата на флавоноидите, притежаваща силно изразен фармакологичен и биологичен ефект.

Флавоноидите укрепват капилярните стени и намаляват тяхната чупливост. Вътрешно приеман прополисът стимулира имунната защита на организма. Доказано е, че прополисът потиска развитието на туморните и раковите клетки. Служи за дезинфекция на рани, като едновременно ускорява процеса на зарастването. Прополисът лекува някои видове хепрес, грип възпаление на венците, езика, лигавицата на устната кухина, гърлото и сливиците. Обогатеният с прополис мед се препоръчва при язви и туберкулоза.

Добри резултати са получени при лекуване на невродермит, придружен със сърбеж, наранявания, инфектирани и труднозарастващи рани, изгаряния, гинекологични заболявания, тромбофлебит. Установено е, че прополисът има защитно действие спрямо йонизиращите лъчение.

Едно от най-важните качества на прополисът е това, че му липсва каквато и да е токсичност, дори е установено антитоксично действие.

Съчетано лечение с прополис и антибиотици повишава ефекта им.

Как се употребява прополисът?
Прополисът се използва под форма на 30% спиртен извлек. В 100 мл. 70° спирт се поставя надробен на ситно 30 грама прополис и се разклаща по 4-5 пъти на ден в продължение на 5-6 дни, след което бистрата надутаечна част се отделя (декантира се) или се прецежда през няколко слоя марля.

Този спиртен извлек е траен продукт и може да се използва при възрастни по 25-30 капки в малко (30-40 мл) вода, мляко, ракия и др. на гладно 15-20 мин преди хранене. При деца се използват толкова капки на колкото години е детето, накапани във вода или мляко 1 - 2 пъти дневно.

Може да се използва също за гаргара при възпалено гърло. Гаргара може да се прави и с профилактична цел, за предпазване от вирусни и бактериални инфекции на горните дихателни пътища.

Медикаменти, които съдържат прополис в Япония се използват за лечение и профилактика на лъчева болест.