Прочетено: 1098 пъти |
Коментари: 0.jpg)
За пророка говори Христо Нанев, писател пред списание 8.
Дядо Влайчо е човек от народа, бил е обичан от народа. Днес той се представя повече едностранчиво, като се пропуска силата на неговия дух. Негов любим автор е бил Толстой. В неговата стая стои портрета на Достоевски, един друг каторжник.
Дядо Влайчо също пише - есета, спомени, стихотворения /не блестящи, но е влагал душа и сърце в тях/ и този факт от неговия живот често се пропуска.
Той е бил мъченик, и трябва да имаме един мъничък култ към него като Добротворец. Контактът с дядо Влайчо е променял хората към добро, и с постъпки, с предсказания, и с лечения.
Влайчо живее в три епохи: роден е в 1894 г., това е Следоосвобожденската епоха. В нея се формира той- като духовни интереси, като отваряне в света на отвъдното и предсказанията.
Втората епоха е след Първата световна война - България е наранена, а той никога не е стоял настрани от народа си. А дядо Влайчо винаги е усещал пулса на времето, на хората, и затова тези, които го познават и описват, отбелязват, че той е бил един тъжен човек, рядко се е усмихвал, защото е поел толкова много тегоби в душата си.
Пророкът от с.Коньово. Не само това той може да бъде сравнен с Махатма Ганда, и променя света с несъпротива на злото и посрещането му с добро. Дядо Влайчо вкарва дух в една бездуховна епоха и го отстоява с цената на живота си. Той никога не е бил материалист.
Дядо Влайчо е роден в богат род, който разполага с 300 дка земи, първороден син, който трябва да ги наследи. Той се отказва от имотите и близките му не го разбират, за тях той се занимава с "глупости". Той и до сега си остава един труден за разбиране човек. Тези, които не го разбират, го вкарват в щампи. Така по-лесно могат да го разберат, и някои дори го изкарват "сиромахомил".
Дядо Влайчо, когато тръгва по духовния път, още в ранния етап на живота си, изгражда в неговото село Дружество за изследване на психичните явления в човека. И в това е като будител, надраснал съвременниците си. Когато узнава за учението на Петър Дънов, той веднага се присъединява към него.
Често се лансира този епизод, че дядо Влайчо се среща с Учителя в последната година от живота на Петър Дънов, който му казва:"Много късно идваш!" Архивите обаче показват, че още през 1931, 1932, 1933 г., Влайчо се е снимал с Учителя на Рила.
Дядо Влайчо има своята дарба от ...прераждането. Той вярва в безсмъртието на душата и преражданията, и се е виждал в едно от своите превъплъщения в ...богомилството. дори се разказва един епизод за срещата му с Боян Боев, който запитал Влайчо защо куца. И тогава той му казва: " По време на богомилите нас ни измъчваха, и аз не издържах, и се огънах, но ти издържа, загина, но с чест. Затова в тоя живот, каквото й да се случи, ще го издържа."
Eдин човек, излязъл от комунистическите лагери, насочва хората към Духа. Той е предсказвал над Библии и Евангелия, въпреки, че отново е можел да бъде вкаран в затвора. Така е правел контакт с Духа и информацията тече.
Дядо Влайчо е съвременник и на Петър Дънов, и на Слава Севкрюкова, а Стойна Преподобна е самородна светица.
Има много свързващи звена между тях, между Влайчо и Слава Севрюкова. Есетата на Влайчо са добри, носят историчност. Той споделя тези неща, защото това е един велик урок за хората. Влайчо прощава, но не забравя и точно затова разказва.
Има ли съвпадения в пророчествата на дядо Влайчо, леля Ванга и Слава Севрюкова? Има свързващи звена. Сред тях са за оредяването на човешкия род и за водешата роля на Китай, както и за появата на Горбачов на политическата сцена.
Той не е бил против системата, а против липсата на дух в обществото.
Дядо Влайчо прави предсказания на цар Борис Трети, че ще има син, който обаче няма да управлява. Царят е бил огорчен от чутото и го напъдил.
Той предсказва и какво ще се случи с Тито, югославският управник.
Дядо Влайчо умира през 1981 г. и предрича смъртта на Леонид Брежнев, разбира се, в тесен семеен кръг.
Масло от черен кимион - капсули
