
Както и всеки друг вид сол, кашерната е форма на натриевия хлорид. Но все пак се различава съществено от обикновената готварска подправка. Това посочва Николай Даников в своята книга „Чудодейната сила на солта”.
В процеса на обработка готварската сол се подлага на рафиниране и често є прибавят йод, а кристалите є са с квадратна форма. Докато кашерната сол не преминава през такива процеси. Получава се от морска вода чрез изпаряване. Продуктът може да бъде добит от солните находища в земните недра. Кристалите на дадената подправка са едри и груби наглед. Под микроскоп структурата на тази сол прилича на струпване от кубчета.
Кашерната сол се използва от евреите при готвенето на меса. По религиозни съображения техният народ не бива да използва в храната си животинска кръв. Затова транжирането на месото се извършва по специален начин: то се измива грижливо, накисва се поне за половин час във вода, после се поръсва с кашерна едрозърнеста сол и се оставя да престои един час. Именно тази сол (никоя друга!) спомага за пълното извличане на кръвта от месото. Едва след въпросната обработка то може да се използва за храна от евреите, а самото месо вече се нарича кашерно.
Понеже е с едри размери, кашерната сол се топи много бавно. Но това си има предимства. Благодарение на характеристиката си кристалите добре се забелязват в ястието. Следователно то е почти невъзможно да бъде пресолено, защото човек може на око да контролира количеството сол.
С кашерната подправка всичко се готви много побързо, защото самата сол предизвиква бурно кипене.
Тъй като кашерната сол не се подлага на рафиниране и йодиране, тя притежава особен вкус – по-мек и чист, без привкус на примеси. Затова готвачите от цял свят много я харесват и я използват активно за приготвянето на много ястия. Но не всички. Например за печене е подобре да се използва обикновена готварска сол.