Аспарагусът (Asparagus officinalis), наричан още зайча сянка, самодивска метла, медицинска аспержа е многогодишно тревисто растение. Коренището му е дебело, хоризонтално, светлобежово, от което хоризонтално се развиват шнуровидни корени. От коренището напролет израстват вертикално зелени издънки (филизи) със спирално разположени едри люсповидни листа. Те се появяват на групички, подобно на пръстите на ръката. Тези издънки са популярните „аспержи“ на култивирания аспарагус, които са използват като деликатесен зеленчук.

Полезни витамини и минерали
Издънките (филизите) на растението, като популярна и деликатесна храна са много детайлно проучени по отношение на техния състав. Водата съставлява 93%. Те са с ниско съдържание на калории и затова влизат в диети за отслабване. В състава им са добре балансирани основните хранителни вещества – въглехидрати, мазнини, белтъци и хранителни влакнини. В състава влизат най-важните за човека витамини – А, С, Е, К и почти всички от групата В. Представени са и най-важните макро и микро елементи, като от голямо значение е ниското съдържание на натрий и високото съдържание на калий, казва проф. Пенчо Далев в книгата си „Диворастяща храна” (ИК „Труд").

Ето съдържанието, изразено в цифри за 100 гр. свеж продукт: енергия – 85 кДж (20 ккал), въглехидрати – 3,88 г, мазнини – 0,12 г, белтъци – 2,2 г, захари – 1,88 г, хранителни влакнини – 2,1 г; витамини А (бета каротен) – 38 мкг, лутеин – 449 мкг, витамин В1(тиамин) – 143 мкг, витамин В2 (рибофлафин) – 141 мкг, витамин В3 (ниацин) – 978 мкг, витамин В5 (пантотенова киселина) – 274 мкг, витамин В6 – 91 мкг, витамин В9 (фолиева киселина) – 52 мкг, холин – 16 мг, витамин С – 5.6 мг, витамин Е – 1.1 мг, витамин К – 41 мкг; калций – 24 мг, желязо – 2 мг, магнезий – 14 мг, манган – 0.15 мг, фосфор – 52 мг, калий – 202 мг, натрий – 2 мг, цинк – 0.5 мг. (Тегловната мярка „мкг“ – микрограма, е една хилядна от милиграма и една милионна част от грама.)

В коренищата и в цялото растение се съдържат инулин, стероли, сапонини, гликозиди, флавоноиди и други биологичноактивни вещества. От аспарагус е изолирана и идентифицирана за пръв път аминокиселината аспарагин, която получава наименованието си от растението.

Използване като храна
Аспержите са познати и използвани като храна от най-древни времена. Те са изобразени на стенни рисунки в Египет отпреди 3000 години. Древните гърци и римляни ги ядат свежи и ги сушат за през зимата. А римляните ги съхраняват в ледниците високо в Алпите, за да ги имат за празниците на Епикур. Римският император Август (63 г пр. Хр. – 14 г сл.Хр.) създава флот за бързи действия – „аспержи флот“, който действа „по-бързо от готвене на аспержи. Начини за готвене на аспержи са описани в римския сборник Апициус (Apicius) за готварски рецепти от IV–V в. Между 1498 г. – датата на първото печатно издание, и 1936 г в Европа има 14 издания на латинския текст. Терминът „аpicius“ отдавна се свързва с изискана любов към храната и оценка на нейните качества и това идва от името на един римски ценител и познавач на добрата храна и напитките – Marcus Gavius ​​Apicius. Той е живял около I в сл. Хр., по времето на император Тиберий, и даже се смята за автор на сборника с рецепти.

За хранителни цели се използват само младите филизи на аспарагуса, преди да се оформят листата. Консумирани в сурово състояние понякога могат да предизвикат гадене и диария. Въпреки това, през последните години, аспержи се консумират сурови, като салати. Обикновено те се варят 10-15 мин или се готвят на пара. Сервират се като предястие или като гарнитура към зеленчукови и месни ястия. Използват се и като съставка в супи и яхнии. В азиатската кухня или в китайски и японски ресторанти аспержите се пържат, самостоятелно или с риба и месо. Като деликатес се смятат аспержи на скара върху дървени въглища. За продължително съхранение се консервират чрез мариноване или осоляване.

Яденето в по-големи количества на аспержи може да предизвика някои промени в урината – най-вече да променят мириса й към доста неприятен. През 1980 г медицински институти във Франция, Китай и Израел изследват този феномен и достигат до извода, че това не е патологично състояние, а резултат на обмяната на веществата в организма.

Консумацията на аспержи в световен мащаб нараства с всяка изминала година. За някои страни производството и износът на този зеленчук е важна част от тяхната икономика. Така, например Китай, най-големият производител в света, произвежда главно за износ 7 350 000 тона аспержи годишно, Перу – 376 600 тона, Мексико – 120 000 тона, Германия – 103 000 тона (60% от нуждите), Тайланд – 61 000 тона, Япония – 28 000 тона, Италия – 26 500 тона. Данните са за 2013 година. България е била един от производители на аспержи в Европа до 1944 г. и за много българи този зеленчук не се смята за екзотичен. След това за дълго време изчезва от пазара, но сега вече има български производители, чиито продукция е на високо ниво.

Лечебни качества

За лечебни цели се използва коренището с корените (Rhizoma et Radix Asparagi), събрани през септември – ноември, и надземната част (Herba Asparagii), която се бере напролет на диворастящия аспарагус. Те имат многостранно действие: диуретично, разширяване на кръвоносните съдове, снижаване на повишено артериално налягане, засилване на сърдечните съкращения и др. Народната медицина прилага дрогата при отоци и задръжка на течности в организма, при хипертония и други заболявания на сърдечносъдовата система, при бъбречнокаменна болест, трудно уриниране, заболявания на простатата, заболявания на черния дроб, възпаление на червата, газове, виене на свят и припадъци, хистерия, подагра, ревматизъм, захарен диабет, импотенция, глисти. Препоръчва се като средство за увеличаване на млякото у кърмещи жени.

Външно се използва за компреси при лунички на лицето, за налагане на лапи при гнойни пъпки и трудно зарастващи рани, за бани при обрив.