
Източник на инфекцията са болните от антракс домашни и диви животни. Те отделят бацили с изпражненията в почвата, където бацилите се превръщат в спори, запазващи своята жизненоспособност десетки години. Териториите, където се натрупват трупове на умрели от антракс животни или почвата е богата на спори поради изпражненията на болни животни, са известни като „проклети или мъртви полета”. Човек може да се зарази с антракс по различен начин:
контактен - при контакт с умрели животни, при обработка на кожа от болни животни и т.н;
въздушно-прахов път - след инхалиране на спори, най-често при извършване на различни дейности в животновъдството;
алиментарен път- чрез поглъщане на месо от болни от антракс животни. Така възниква чревната форма на заболяването.
Става ясно, че антраксът може да се предава чрез въздух, вода, храна, почва, предмети от външната среда, дори чрез кръвосмучещи насекоми.
Предаването от човек на човек е рядко. Патологичните промени при заразяване с антракс произлизат от двата най-важни фактора на патогенност на антраксния бацил: капсулата, която има антифагоцитни свойства и антраксия екзотоксин с неговите компоненти: летален фактор, едема фактор и протективен антиген. Трите компонента действат комплексно.
Какви са симптомите?
Клиничните симптоми на заболяването се определят от клиничната форма. Първичните клинични форми се определят от пътя на заразяване и са следните:
Кожна форма на антракс - най-честа;
Инхалаторен антракс - антраксна пневмония;
Гастро-интестинална форма - засягане на храносмилателния тракт при поглъщане на вода или храна, заразени с антраксни спори.
Кожният антракс е изява на заболяването в над 90% от случаите. Заразяването става при проникване на антраксните спори през наранена кожа. Инкубационният период е няколко дни. Първоначално възникват неспецифични оплаквания - субфебрилитет, неразположение, уморяемост, главоболие. Кожните лезии най-често се разполагат по откритите части на тялото. Първоначално се появява сърбяща папула, която се разширява и около нея се появяват везикули, изпълнени с хеморагично съдържимо (кървава възпалителна течност - ексудат). Възпалението е с хеморагично-некротичен характер. Около кожния участък се формира зачервяване и оток. Кожната лезия се характеризира с липса на чувствителност.
Гастро-интестиналният антракс се развива при поглъщане на спори през храносмилателния тракт. Проявява се като хеморагично-некротично възпаление в областта на фаринкса или в стената на тънките и дебелите черва. Заболяването пак започва с неспецифични симптоми - неразположение, гадене, безапетитие, субфебрилитет. В хода на заболяането се появява повръщане на кървави материи - хематемеза, кървава диария, силни коремни болки.
Инхалаторният антракс се развива при вдишване на антраксни спори. Настъпва хеморагично-некротичо възпаление на дихателните пътища и белите дробове - хеморагична певмония. Началото на болестта се характеризира с неспецифични оплаквания - неразположение, главоболие, висока температура, уморяемост, болки в гърдите и мускулите. Сравнително бързо заболяването прогресира и се появяват признаци на дихателна недостатъчност - диспнея, цианоза.
Как се лекува?
Лечението трябва да започне възможно най-бързо дори при непотвърдена диагноза. Лечението се извършва с широкоспектърни антибиотици, най-често от групата на пеницилините във високи дози и продължително време. Препоръчва се комбинация от различни групи антибиотици - тетрациклини, амфениколи, хинолони. Симптоматично лечение се прилага според клиничната форма на заболяването - лечение на дихателната недостатъчност, рехидратация, противоедемна терапия, обезболяващи средства, антипиретици.
Как да се предпазим?
Профилактиката срещу антракс е предмет предимно на ветеринарните служби. Трябва да се извършва строг контрол над пасищата, животните да се имунизират ежегодно, да се провежда ветеринарен контрол над клането на животни в домашни условия и т.н. В САЩ, за лица, изложени на висок риск от заразяване, е изработена и се прилага убита ваксина.