Гещалт е немска дума, която означава „форма“ , „фигура“ . Според Българския институт по гещалт терапия,  за пръв път думата „гещалт” е употребена през 1523 г. в немския превод на Библията в смисъл на „нещо, намиращо се точно пред очите“. Терминът „гещалт” е създаден от виенския граф Кристиян фон Еренфелс. Повече за гещалт терапията обяснява психоложката на Здравница доц.Маргарита Бакрачева.

Гещалт терапията се появява през 40-те години на 20-и век и отразява характерните за периода  общи философски течения и възглед към човека. Акцент е  върху момента тук и сега, а самата личност се възприема като единно цяло между психика, физика, емоции и сетивност. Основен момент е стимулирането на клиента сам да си даде сметка за своите избори и да определи свои собствени цели, докато интерпретацията и анализът от страна на терапевта не са водещи. Подчертава се необходимостта всеки човек да поеме отговорността за собствения си живот, да си начертае план за действия, да има ясни цели и посока, така че да не му се налага да бяга от действителността; да може спокойно да се потопи в настоящето, без да го възприема като тежко или застрашаващо по някакъв начин. 

Работата е в посока приемане на себе си с всички плюсове и минуси и интегриране на всички части от самия себе си.

Развитието на тази, както и на всяка друга школа в психологията, се определя от нуждите на епохата. Проблемите и емоциите, създадени от войните и целия съпътстващ стрес, води логично до необходимостта от действие и насочване на вниманието към настоящия момент. Разбира се, ценността на подхода не е намаляла и днес. В консуматорското общество и изгражданата пасивна нагласа и тип поведение "Полага ми се", този  подход има безспорни предимства.

 В контролираната терапевтична среда и стимулирането на човек да върви напред се  допуска преживяването на отделни малки кризи, които могат да бъдат понесени и които му позволяват да ги преодолее, да приеме болката и трудностите на живота и да продължи напред.

Самите сесии често  са групови и силно емоционални – стимулира се свободното изразяване на блокирани чувства и емоции. Същността на работата е в това, че човек започва да се променя истински именно когато се приеме такъв, какъвто е, а не когато се опитва да бъде такъв, какъвто не.

Различните използвани техники се отнасят до приемането на себе си на всички нива, а самите  трансформации и механизми са подробно описани и подчинени на тази цел – да се научим да станем себе си тук и сега.