След като няколко месеца с един колега се канехме да ходим да даряваме кръв, ей така, за спорта, изведнъж се наложи да се помага на една приятелка, на която баща и трябва да влиза за операция.


В съботата се занесохме четирима човека до Националния център по кръводаряване на улица Братя Миладинови 112. Бях дал идеята да отидем към 10 докато още народа не се е събудил, така че, да има по-малко навалица, но уви - пред нас имаше към 10-тина човека.

Процедурата е следната:

В първия кабинет се оставят личните карти, за да направи там една весела леля проверка в кумпютърта дали не сте ban-нат като кръводарител. После излиза и ви дава личната карта с един лист, който трябва да попълните (носете си химикалки. Тя лелята има такива за раздаване, но ограничен брой). В въпросника има разни неща като “Чувствате ли се здрав?”, “Боледували ли сте от хепатит, малария…”. Трябва да си знаете и името на личния лекар и към кое ДКЦ е.

След като попълните листа, пак се нареждате пред същия кабинет за преглед. Преглъдът се състои в измерване на кръвното и преслушване на сърцето - отнема около минута.

След това отивате при следващия кабинет, където ще ви боцнат пръста да вземат няколко капки кръв за някакъв предварителен тест. Ако не си знаете кръвната група - ще ви я кажат. Там ще ви дадат и чашка кафе ако в предишния кабинет са ви казали, че кръвното ви е ниско и трябва да изпиете една за всеки случай.
После се отива в една малка чакалня и там си давате пак личната карта и листа на една друга докторка или сестра (тия медицинските що нямат пагони да може човек да ги различи кой е офицер и кой вся осталная сволоч?). Сядате и чакате да ви извикат.

Като ви извикат ви слагат на някое от леглата, дезинфекцират ви ръката около мястото, където ще сложат иглата и след това ви “включват” към системата.

Цялото “източване” трае около 10-ина минути.

След това ви слагат една лека превръзка, която не трябва да сваляте поне един час. Отделно мястото където е била иглата не трябва да се мокри 24 часа.

Дават ви една бележка с която да удостоверявате, че сте дал кръв (която ви дава право и на два дена допълнителен платен отпуск), върщат ви личната карта и сте готови.

На всеки кръводарител му дават една торбичка с разни шоколади, бисквити, енергийна напитка и т.н.

Това е цялата процедура.

За тези, които се страхуват от доктори, игли и кървища мога да кажа, че нещата никак не са страшни. Всичко на всичко две леки бодвания. Всъщност, ако има нещо неприятно, то е намръщената лекарка/сестра във втората стая. Нещо много нервна, все едно два цикъла са и доИли едновременно. Както и да е…

Готино е да се даде кръв - човек си продухва системата един вид. Отделно, че тази кръв спасява живот.

За дамите, които се мъчат с разни диети има и допълнителна мотивация да станат кръводарители - от раз сваляте 450 грама (колкото е една банка), Отделно после организма се опитва да си възстанови изгубеното количество кръв и работи в много по интензивен режим и нищо чудно още поне половин килограм да се изгаря в този процес.