Трети закон: Онтогенетична система на туморите и на еквивалентните болести.

Терминът онтогенетичен се отнася за ембрионалния живот на индивида и се говори за "еквивалентни" болести, защото не само туморите, но и другите болести, се проявяват съгласно изложеното в 5-те закона.

Причината за всяко биологично поведение води началото си от дълбока древност и започва с появата на първата клетка на нашата планета. Вече казахме, че човекът нямаше да може да оцелее до днес, ако не беше интегрирал в мозъка си биологични програми за оцеляване, насочени към преодоляването на всякакъв вид препятствия, които в хода на хилядолетията са се явявали по пътя на неговата еволюция. Веднъж преодоляно препятствието, решението се предава на бъдещите поколения: през първите два месеца от вътреутробния живот зародишът въплътява цялата тази памет от началото на живота до днес.


- първи етап на еволюцията:

Клетката, за да продължи, трябва да диша, да се храни и да се възпроизвежда. В течение на вековете нашата клетка се обединява с др. клетки и става многоклетъчен организъм, адаптирайки се по този начин на конюнктурните обстоятелства. Ако например, живее на място, където кислородът не достига, влиза във фаза на стрес и намира решение на проблема, увеличавайки специализираните клетки за дишане. Ще създаде нещо като тумор, клетъчна пролиферация. Следователно, на този стадий на живота, оцеляването е гарантирано чрез увеличаване на клетките там, където е необходимо, и командата за пролиферация ще подаде една архаична мозъчна структура, която ще стане tronco cerebrale (зона, която освен рефлексите контролира и много вътрешни органи, също и центровете, които регулират дишането и телесната температура, бел. на прев.)

Онова, което става в майчината утроба, по някакъв начин преминава отново през всички стадии на еволюцията и това е така, зашото в хода на своето развитие ембрионът ще изглежда веднъж амеба, после попова лъжичка и така нататък.

Какво е наследил съвременният човек от първия етап на еволюцията на живота на Земята? Кои са конфликтните събития? Това са конфликти, които се отнасят до ...залъка! Залък хляб, глътка въздух, залък за изхвърляне, залъка в преносен смисъл (хранене, дишане, отделяне). Когато човек усеща, че всичко му се стоварва отгоре, мозъкът задържа течностите. Що се отнася до репродуктивната функция, конфликтите ще засягат ендометриума и част от простатата.

- втори етап на еволюцията:

Тук наблюдаваме преминаването на живите организми от водна среда към земна. Сега организмът трябва да се защитава от новия свят, който го заобикаля; там, където ще е атакуван от слънчевите лъчи, мозъкът ще произведе уплътняване на мембраните, за да избегне смърт от изгаряне. В майчината утроба зародишът продължава да се усъвършенства, заяквайки всички мембрани: дерма, плевра, перитоний, перикардий.

Кои психични следи ще останат регистрирани в паметта на съвременния човек? Най-общо всички конфликти относно страха да бъдем нападнати, да претърпим агресия над физическата си цялост на височината на гръдния кош (mesotelioma pleurico), на коремната кухина (mesotelioma peritoneale), на сърцето (mesotelioma del pericardio). Тук влизат и всички конфликти, отнасящи се до това да се чувстваме по някакъв начин поразени в собствената си морална цялост, замърсени: преживени атаки срещу кожата ще дадат повод за меланоми.
Кожата е онази част от нашето тяло, която първа влиза в контакт с другите индивиди.

- трети етап на еволюцията:

Сега вече е време нашият малък организъм да се движи, да проучва заобикалящия свят. Ще трябва да развие скелет, мускули и сухожилия. Ако обаче светът, към който се стреми (земята) не е по-добър от този, от който идва (водата), ще реши да се върне назад и затова ще трябва да загуби органите, които специално е развил: ще трябва да направи лизис ( клетъчна редукция, некроза), да загуби вещество.

В майчината утроба започва, и е точно това моментът, когато се появява костната и мускулната система. Тази фаза съответства на развитието на собствената стойност. Тук конфликтите са обезценяване на Аз-а (остеопороза).

- четвърти етап на еволюцията:

Това е по-нататъшно усъвършенстване на предишните етапи, преходът от "премествам се на повърхността и се съизмервам с новата околна среда" към "влизам в комуникация с другите индивиди." Сетивните органи стават по-фини.

В психичен план наблюдаваме проекция на себе си в един все по-обширен и сложен контекст. Ако се страхувам, че ще умра, биологичното решение на мозъка ше бъде това да увеличи белодробните алвеоли, за да поеме повече въздух и да оцелее, в крайна сметка клетъчна пролиферация, рак на белите дробове. Ако обаче "ми отнемат дъха", "липсва ми въздух" или пък е конфликт, зависещ от моето отношение с другите, решението ще бъде да се разрани дроба, за да премине повече въздух. А ако конфликтът е свързан с това да се върви едновременно в 2 различни посоки и не знаем какво да решим, биологичното решение е парализа на краката (функционално блокиране).

В заключение:

При наличието на неочакван конфликт, без видимото му решение, конфликт, изживян в самота, патологията се изразява едновременно на психично, мозъчно и органично ниво.

- на психично ниво има състояние на постоянен стрес

- на мозъчно ниво се осъществява късо съединение в специфична зона на мозъка

- на органично ниво става клетъчна пролиферация (тумор) или пък лизис (загуба на вещество) или още функционално блокиране (парализа).

Елиминирането на конфликта е ключът, който позволява преминаването към фаза на възстановяване.