Мирона е на 102 години и 9 месеца. Преживяла е много, има спомени от войната, от бомбардировките и от твърде много събития през своя живот. Едно от тях е и сблъсъкът ѝ с рак на дебелото черво през 1994 г., който не само бива излекуван, но и не напомня за себе си в последните 30 години.
Един ден дъщерята на 102-годишната жена забеляза, че майка ѝ е много отпаднала и нещо не е наред.
„Тя е изключително деен човек, много енергичен за годините си. В един момент забелязах, че няма сила, което е нетипично за нея. Беше ѝ студено, разходките ни ставаха трудни и реших, че е време да пуснем изследвания. Резултатите показаха, че хемоглобинът ѝ е 77 единици, желязото ѝ е много ниско, а тромбоцитите ѝ бяха много завишени. Свързах се с личната ѝ лекарка и тя каза, че според нея има проблем с червата, предвид симптомите.“, разказва дъщерята на Мирона.
Жената решава да потърси д-р Николай Кътев, специалист в Клиника по чернодробна-жлъчна, панкреатична и обща хирургия в УМБАЛ Токуда, на когото е била пациентка преди години.
Той ни посъветва първо да посетим гастроентеролог в Токуда. По време на прегледа тя ни каза, че има проблем в дебелото черво и се вижда туморна формация. Веднага ни приеха в болницата и започнаха кръвопреливане, както и провеждане на всички необходими изследвания.“, споделя дъщерята на Мирона.
Специалистите в Клиника по гастроентерология назначават консултация с д-р Николай Кътев и д-р Георги Васев, специалисти в Клиника по чернодробна-жлъчна, панкреатична и обща хирургия в болницата. Лекарите препоръчват операция, като поясняват, че рискът от нея е висок и тя ще бъде значително по-трудна заради възрастта на жената, но в противен случай 102-годишната пациентка няма шанс да оцелее.
„Д-р Кътев и д-р Васев ми обясниха, че операцията няма да е никак лека, но трябва да вземем решение дали искаме да се подложи на нея. За нас бе лесно да преценим, защото операцията е шанс за нея, ако я бяхме оставили така, без лекарска намеса, тя щеше да се влоши много бързо. По-добрият вариант, според нас, бе вместо да гледаме мъки, болки и отчаяние, да се оперира, защото тя е остарявала с уважение и достойнство и заслужава този шанс.“, каза дъщерята на пациентката.
Установява се, че жената има голям по размери карцином на цекума (сляпото черво – началната част на дебелото черво).
Предвид тумора, който беше установен, се наложи да извършим конвенционална хирургична интервенция, популярна още като „отворена хирургия“. Операцията премина много добре, нямаше засегнати лимфни възли, но и беше наложителна, тъй като туморната формация кървеше и това бе причината за сериозната анемия, от която жената страдаше. Извършихме дясна хемиколектомия (премахване на дясната част на дебелото черво). Операцията се извърши в спешен порядък, тъй като тежката анемия е животозастрашаващо състояние, хирургичната интервенция също е с екстремно висок риск, предвид възрастта на пациентката, но семейството взе решение, че е по-добре да дадем шанс на тяхната майка.“, споделя д-р Кътев.
Жената се възстановява изключително бързо и ѝ предстои рехабилитация.
„На четвъртия ден след операцията вече се храни сама, пие вода, сама става от леглото. Днес, когато дойдоха рехабилитаторите за раздвижването ѝ, тя сама правеше крачки и си обърна проходилката, каза, че не иска да ѝ се помага. Тя е силен характер, има много силен дух и желание за живот. Екипът е просто перфектен. Реагираха много бързо, казаха ни всички подробности, за да можем да вземем решение и през цялото време бяха до нас.“, допълва с усмивка дъщерята на Мирона.