Прочетено: 382 пъти |
Коментари: 0
В УМБАЛ „Св. Анна“-София бяха представени програмата на II национален конгрес по инсулт, който приключи този уикенд и резултатите от анкетно проучване сред български лекари за причините за недостатъчното приложение на съвременното лечение на инсулт.
Д-р Филип Алексиев изрично подчерта, че основен акцент на конгреса ще бъде грижата за пациента.
Д-р Ивелина Георгиева припомни, че Клиниката по нервни болести има признато най-високото III ниво на компетентност и е основната структура на изградения в УМБАЛ „Света Анна“ мозъчно-съдов (строук) център за съвременно лечение на инсулт и други мозъчно-съдови болести.
Доц. Росен Калпачки обърна внимание, че най-голяма част от анкетираните лекари са предложили по-подробното обучение като най-ефективната мярка за това повече българи да получат съвременно лечение на инсулт. Ето защо Българското дружество по инсулт поема инициативата през следващата година да проведе обучение за лечение с тромболиза във всички областни болници на страната - реалните бъдещи първични центрове за лечение на инсулт.
Ето и резултатите от проведената от Българското дружество по инсулт и здравния сайт clinica.bg анкета сред 128 лекари в периода септември - октомври тази година.
Исхемичният инсулт е спешно животозастрашаващо състояние, което без адекватна медицинска помощ води до тежка инвалидизация или смърт. За да се избегне това, е нужно в рамките на първите три часа от инцидента пациентът да достигне до болнично лечебно заведение, където може да се извърши нужната диагностика и при възможност да се приложат съответните методи на лечение като тромболиза или тромбектомия.
Какъв е проблемът?
Основната причина в България да се не прилага специфичното лечение на мозъчен инсулт достатъчно често е късното пристигане на пациентите в болница. На това мнение са 57% от анкетираните. Според медиците в основата на това явление стои неразпознаването на симптомите на инсулта.
Според 63% от отговорилите, пациентите и техните близки не могат да разпознаят симптомите на инсулта навреме. Аналогичен проблем обаче има и сред самите специалисти. Според 47% от анкетираните колегите им в извънболничната помощ и Спешна помощ също не разпознават навреме симптомите на инсулта. По-малък е този процент в спешните отделения и кабинети - където грешката в триажа е сведена до 20%.
Сред останалите проблеми, които медицинските специалисти посочват за ниския брой на тромболизите в страната са липса на денонощен режим на работа - 20%, недостатъчно добре подготовка на медицинските специалисти - 17%, страх от усложнения от прилагането на метода - 14%, липса на нужната апаратура - 12% и т.н. Освен това 27% от анкетираните посочват, че в техните лечебни заведения не се приемат пациенти с инсулт денонощно. Причините за това са липса на свободни легла, липса на готовност за работа, липса на кадрови капацитет, липса на условия за лечение, понякога дори на апаратура и лекарства.
Според медицинските специалисти освен в самите болници, са налице проблеми и с логистиката до тях. 38% от анкетираните смятат, че те съществуват, когато пациентът е клинично прегледан и транспортиран от Спешна помощ, а 43% са на мнение, че такива са налице, когато той се е самонасочил или е транспортиран от своите близки. Тези проблеми сасвързани с отказ на болниците да приемат пациента, липса на екипи за транспортиране на пациента, липса на необходимите познания иликвалификация, липса на координация между болницата и Спешна помощ, липса на ясни правила и протоколи за действие.
За да се подобри навременната и точна диагностика и лечение на мозъчния инсулт, е нужно да се наблегне на обучението на специалистите. Това е категоричното мнение на 81% от анкетираните. В момента 17% от отговорилите смятат, че не притежават необходимата компетентност в диагностиката и лечението на мозъчния инсулт, а 30% не са обновявали знанията си в тази област в последните 2 години.
ъщо така 69% от анкетираните са на мнение, че трябва да се заложи и на обучението на обществото. Сред другите решения, които посочват медицинските специалисти, са по-добра координация между болнична и извънболнична помощ - 79%, по-добра кадрова обезпеченост- 69%, по-добро оборудване на болниците - 49%, по-добро финансиране на КП - 45%.
В анкетата са участвали 128 лекари, като 52% от тях работят в държавни болници, 16% в частни,25% в извънболничната помощ и 7% в Спешна помощ. Най-голяма част от анкетираните - 50%, са невролози, сред останалите участници са специалисти по Спешна медицина, Образна диагностика, Вътрешни болести, Анестезиология и интензивно лечение и Обща медицина.
Свински желатин за здрави стави
