Растението се използва в кухнята като подправка именно заради мекия й подлютяващ вкус. В народната медицина се прилага за получаване на енергия /сили/ за тялото и за набавяне на ценни хранителни вещества.
Билката вирее предимно по Средиземноморието, но се среща и в алпийските страни. С нейните красиви маргаритени цветчета на пръв поглед може да се обърка с лайката, но това е и заради факта, че двете растения принадлежат към едно и също семейство. Наричат я още испанска лайка, а също и акаркара.
Много дълго в европейското лечителското изкуство растението е било използвано малко. Едва Хилдегард фон Бинден се обръща към билката и дава указания за прилагането й. "За да е здрав човек, а също, когато при възпаления в тялото и рани за подобряване състоянието на кръвта и за бистър ум.", пише австрийското списание Сервус.
От планинската маргаритка най-полезната част са корените, които имат лек горчив вкус, а също и лека лютивост, която действа постоянно. Към полезните свойства се добавяѝ и танините с техния затягащ ефект и малко етерични масла и смоли. Лютивостта се дължи на алкалоида пелиторин, който се съдържа и в пипера и убива насекомите.
Старото име на пелиторин беше пиретрин, който напомня на пиретрум, тези отровни вешества, които се извличат за убиване на инсекти.
Наричат растението "билка на слюнката", защото засилва процеса на слюноотделяне. Затова се препоръчва и при сухота в устата и се прилага като мерудия.
Помага да се абсорбират полезните вещества от храната и затова се нарича още "внасящо растение". Усвояването на ценните хранителни вещества се дължи на факта, че билката стимулира стомашните сокове. Със своята горчивост, билката съдейства неусетно да се влеят сили в тялото. Тя има и противодиабетни свойства, които се дължат на природния инулин в нея, а също и на сапунините. Инулинът е полизахарид, който оказва положителен ефект върху работата на черния дроб като подобрява метаболизма в организма и усилва растежа на полезните бактерии в червата.
Като подправка корените на растението се ползват при сладки ястия, при приготвяне на зърнени храни и хлябове. Билката стабилизира още нивата на кръвната захар. Като чай често планинската маргаритка се приготвя с вино, други правят от нея лечебна тинктура, а също се ползва и като стрита на прах, след изсушаване например в мед, за подсилване на неговите свойства.
Ето и една рецепта за приготвяне на супа с корени от планинска маргаритка:
Съставки: 1 глава лук, 2 моркова, 1 глава целина, 1 връзка магданоз с корени, 1 супена лъжица кокосово масло, литър и 1/2 вода, 3 супени лъжици пълнозърнест грис.
За овкусяване се добавят 1 щипка стрита планинска маргаритка и джинджифил, както и лечебна пишялка, чер пипер, сол и индийско орехче.Може да добавите и девисил и дива мащерка.
Първо се слагат лука, морковите, целината в кокосовото масло, заливате с вода. Добавяте подправките и с бъркане слагате гриса. Супата е готова, когато грисът омекне и леко започне да се сгъстява.
Статията е информативна и не замества консултация със специалист!