В България се срещат 19 вида диворастящи къпини с много разновидности и форми. Освен това са внесени и се отглеждат изкуствено още видове както с изправено, така и с пълзящо стебло. Къпиновата култура непрекъснато се разширява.
Къпината е изключително жизнен вид и плододава изобилно всяка година. Плодовете, както всички билки се берат при сухо и слънчево време, тъй като влажните и мокри плодове се повреждат бързо- смачкват се, плесенясват и червясват. По тази причина не се допуска измиването им. Плодовете могат и да се сушат при естествени условия /слънчево, въздушно сушене/ или в специални термични сушилни. Добре е да се опаковат в книжни торби с пергаментова или полиетиленова подплата, както сушените шипки.
Къпиновият плод е богат на калиеви, калциеви и магнезиеви соли. Поради високото калиево и ниското натриево съдържание той е добро отводняващо, хранително и лечебно средство. Калциевите соли укрепват костната система и осигуряват нормално функциониране както на сърцето, включително съсирването на кръвта, така и на нервите. Високото магнезиево съдържание действа разслабващо, потогонно и диуретично.
На голямото съдържание дъбилни вещества се дължи тръпчивия вкус на капиновия плод. Той съдържа и висок процент пектини, които го правят подходящ за приготвяне на мармалади и конфитюри, пише в книгата "Горски плодове. Храна и лечебно средство" /колектив/.
Поради ценните й качества и тъмночервения цвят на плодовете / природно багрило/ древните гърци я наричали "титанска кръв".
От витамините, най-много е витамин С, който се запазва дълго заради тъмния цвят на плодовете, който го защитава от разрушаване от слънчева светлина. Плодовете са полезни още при жлъчно-чернодробни проблеми- захарен диабет, бронхиална астма, рахит и др. Къпината се препоръчва и при колити с диаричен синдром, тя има още общоукрепващо организма действие. Пресните плодове са особено полезни при температурни състояния и като поготонно средство.
Запарката и чаят от листата й действат леко затягащо при стомашно-чревни възпаления, хроничен колит, придружен от диарии, диабет. Използват и за гаргари и жабуркания при възпаления на горните дихателни пътища.
Пресните плодове на къпината се препоръчват и при болести на бъбреците и пикочните пътища. Къпиновият сок е много полезен за възстановяване след продължително боледуване и за укрепване на костите и зъбите.
Приготване на запарка /за цял ден/
4 чаени лъжички ситно нарязани изсушени листа или плодове се запарват в 400 гр. вряла вода. След 1 час запарката се прецежда. Пие се на 3-4 пъти през целия ден на гладно.
Приготвяне на чай
За къпиновия чай листата се приготвят по следния начин: листата се затварят в съд, докато увяхнат и се "спарят".Когато почернеят, те се изваждат и се сушат на сянка. Чаят е със специфичен аромат и вкус, подобен на китайския чай.
Плодова салата от къпини
Плодовете, една част от които смачкани, се смесват с боровинки и малини. Добавя се мед/ захар и стои около 1-2 часа захлупено. Плодовата салата може да се поднесе и с кисело мляко.
Не забравяйте, след като прецедите сока от къпини, остатъкът се използва за направата на вино и оцет.
Вино от къпини
1 кг. плод се заливат с 3 л. вода.Прибавят се 500 гр. захар и 3-5 гр. винена киселина. Питието се оставя да ферментира в стъклени съдове при стайна температура. За да се ускори ферментацията е добре да се сложи около 10 гр. хлебна мая, размита предварително в хладка вода. Виното е готово след няколко дни. То има от червен до черен цвят и е с резлив вкус.