Прочетено: 1070 пъти |
Коментари: 0
Съветите са на д-р Людмила Емилова.
Дивите горски плодове са по-богати на органични киселини, и с по-голяма концентрация на витамини, минерали, дъбилни вещества, целулоза, пектин и т.н. Освен това са расли в чиста почва, зрели са на слънце. Събирането им е въпрос на желание – всеки може да направи излет в планината, като проучи къде има горски плодове. Диви ягоди и малини, диви боровинки, шипки, къпини, дрян, трънки, дива круша, скоруша, глог - всеки може да ги намери и да ги включи в храната си. За разлика от европейската кухня, нашата като че ли не ги признава като продукти за готвене, а само като основа за сиропи, сладка и конфитюри. В европейската кухня дивите горски плодове се използват в супи, десерти, понякога и в готвени ястия. Наистина, „супите“ с горски плодове са всъщност основа за смути, но така или иначе, ние нямаме традиции в нашата кухня да включваме диви горски плодове. Най-добре е да се консумират пресни и сурови, тогава не само витамин С, но и всички останали микроелементи се запазват непокътнати.
В медицината горските плодове се използват от древността и то цялата част – корените, кората, цветовете, листата, стеблата. Запарки, настойки, тинктури, сокове – изборът е огромен, но трябват и познания, защото безразборното им използване може да нанесе и вреда.
В зелените плодчета на черния бъз например се съдържа самбуцин, при разграждането на който се получава отровна циановодородна киселина. С узряването самбуцинът се разгражда и вече няма опасност от отравяне. От цветовете на бъза се прави настойка, чай, които помагат при ред заболявания.
Или пък глогът – известно тонизиращо природно лекарство при заболявания на сърцето или базедова болест. В чая се използват не само плодчета глог, но и накълцани листа и цвят.
Особено внимание заслужава дивата джанка. С катереното по джанки и яденето на корем на тези кисели плодчета, по-възрастните хора свързват своето безгрижно детство. Киселия вкус на джанката се дължи на палитрата от органични киселини – ябълчена, винена, лимонова… (източник: Горските плодове, храна и лечебно средство – автор: колектив, от 1983 г.) Джанките могат успешно да се включат в зеленчукови супи, в туршии, в постни лозови сърми, в гювечи. Дивите джанки съдържат по-малко вода и повече полезни съставки от облагородените джанки.
Малко са хората, които познават дивите череши, повечето хора ги избягват, защото смятат, че са горчиви, но не е така. Ако имате възможност да наберете диви череши, ще останете удивени от техния вкус и дълго ще го помните. Още е рано за диви круши и ябълки, но не пренебрегвайте и тях. Носят вкус на чиста природа и са безкрайно полезни за тялото, още повече, че можете да ги хапвате без да белите кората, в която са концентрирани полезните фитохимикали.
По време на летните грипове, които протичат с температура и диария шепа къпини върши чудеса: сваля температурата, регулира перисталтиката на червата. Поради високото си съдържание на дъбилни вещества къпината е подходяща при колити, при захарен диабет – регулира кръвната захар, при проблеми с жлъчката, черния дроб и бъбреците.
Дивите ягоди и дивите малини - ето още две съкровища от българските планини! Те са толкова любими, че не е нужно дори да ги представяме. Вместо това да напомним, че плодчетата на черната калина също може да се включват в храната ни сурови, а не на желета и конфитюри. Хората, които идват в клиниката на д-р Емилова и участват в разходките през лятото, се запознават с дивите плодове и с удивление откриват какво богатство крие българската природа!
Сироп от черен бъз - без захар
