Съветите са на Полина Василева, психолог и психотерапевт в София. Един от най-добрите психотерапевти, провеждащ сесии на български, руски и английски език.
Болката, травмата, тъгата са еднакво присъстващи в живота, наред с радостта, спокойствието и щастливите моменти. Те съставляват едно цяло.
И ако искате или някой иска от вас да изключите негативните преживявания, болката, тъгата и да се правите, че не съществуват, това е равнозначно на избор да се изключите от самите себе си.
Трудните моменти са част от живота. Именно в трудните моменти ще познаете истинските хора от заобикалящата ви среда.
Това е една от причините, хората в днешно време, да не умеят/не желаят да се свързват един с друг в дълбочина.
Мнозина искат да са в близост само в периоди на щастие, възторг, просперитет и лекота.
Ето защо много хора, които не се чувстват щастливи всяка сутрин, минават през труден етап или са с изчерпан ресурс за справяне, чувстват, че трябва да се скрият.
Пагубно!
Да не се показват.
Да не се отварят за света и околните.
Да си затворят устите, защото няма доверени хора, пред които могат да бъдат такива, каквито са, в този момент от живота си.
Вярвам, че всички преживявания - и еуфоричните, щастливите, и негативните, събарящите ни, са част от едно цяло.
Цялото се нарича Живот.
Хората сме дуални същества. Ще попитате защо?
За да учим.
Ако нямахме какво да учим, нямаше да сме дуални и вероятно нямаше да сме хора и да сме тук.
Замислете се какво научихте последния път, в който изпитахте болка, тъга, срам, страх, гняв?
Аз всеки път се уча на:
- Да се вслушвам в гласа на душата, която говори чрез моите усещания.
- Да действам, ръководейки се от гласа на душата и да осъществяввам промените, които тя желае да направите. Не другите, дори не обществото. Аз и моята душа.
- Да ценя времето, в което оставам сама, тъй като само в тишината можем да чуем нежния шепот на душите си.
- Да поставям под въпрос авторитета на мисловните модели или правила на поведение, които блокират свободното изразяване на моите вдъхновения и стремежи.
С други думи, „пътят обратно“ е път на освобождаване от страха, натиска и очакванията на външния свят и връщане към своята истинска вътрешна същност.
Той е преход от едномерния към многомерния човек.
От този, който е отрязал определени части от себе си, за да се адаптира към обществото - към цялостния човек, който приема и почита всички свои части.
Цялостният човек е истинският човек и това е основната характеристика на хората, които се завръщат към източника в себе си.
Те стават все по-истински, защото пътят обратно е пътят към себе си.
На пръв поглед цялото това пътуване напред-назад на душата изглежда безсмислено.
Откъсваме се, за да се завърнем, а междувременно пътешествието ни е изпълнено с много страдание, защото се случва в ограничено и обречено на смърт тяло.
Смисъл има.
Кратката дума за този смисъл е ТВОРЧЕСТВО. Това е съ-творчеството със силата, от която сме произлезли, и която продължава да еволюира чрез нас и нашата креативност.
Не позволявайте никога да изгубите устрема си към (само) построяване и не спирайте да раждате.
Контакти с Полина Василева, създател на психотерапевтично пространство:
"Психологически кът Полет"
личен уеб сайт: www.psihologsofia.com
e-мейл: info@psihologsofia.com
тел.: 0878 906 331
Фейсбук: https://www.facebook.com/psyhologsofia/
Инстаграм: psychologist_vasileva_polina