Прочетено: 1127 пъти |
Коментари: 0.jpg)
Пенсионирането е важно събитие в живота на човека и е една от нормативните кризи в живота на семейството му. Процесът включва: етап на подготовка за прекратяване на трудовата дейност, етап на вземане непосредствено решение за излизане в пенсия, етап на адаптация към нови социални роли и начин на живот.
Двата полюса, между които се разпростират мислите, чувствата, преживяванията, нагласите, вярванията, надеждата и дискомфортът за мнозина бъдещи пенсионери, вероятно звучат в следните въпроси: “Какво хубаво ме очаква оттук-нататък?” и “Какви неблагоприятни промени ще настъпят?”.
Песимистичните очаквания обичайно са свързани с влошаване на здравето, загуба на връстници, приятели, колеги, активна дейност, загуба на смисъл, скука, липса на интересни преживявания и предизвикателства, материални затруднения, трудности в отношенията с брачния партньор и семейството.
Оптимистичните представи са свързани с очакване за повече свободно време за почивка, съвместни дейности с партньора, децата и внуците, приятелите, хобито, обществени каузи, пътувания, културни развлечения, грижа за здравето.
Според психологическо проучване, направено, някои от жените очакват пенсионирането си с радост, защото ще имат повече време за дома и семейството, докато други смятат, че ще бъдат натоварени с повече домашни задължения, които са им неприятни и непривлекателни.
Някои от мъжете смятат, че пенсионирането ще им даде повече възможности за пълноценна почивка, грижа за здравето и обществена работа, докато други приемат пенсионирането като липса на терен за самоутвърждаване, “безполезно съществуване”, “бездействие”, “край на живота".
Удовлетвореност от живота след пенсиониране
Удовлетвореността е свързана от една страна, с това дали личността има изградени във времето и съхранени в настоящето връзки с партньора, семейството, приятелите. От друга страна, върху степента на удовлетвореност влияят нивото на образованост, широтата и разнообразието на интересите на човек, и възможността, която човекът вижда и намира в средата, в която живее, за да ги удовлетвори.
Хората, които се отнасят към пенсионирането като към възможност да поддържат здравето си, да посещават санаториуми и почивни станции, да правят дълги разходки, да се отдават на спокоен отдих, да удовлетворяват собствените си нужди и културни потребности (четене, гледане на филми или любими телевизионни програми, посещение на кино, театър, музеи, изложби, занимания с любими дейности или хоби) се чувстват удовлетворени от пенсионирането.
Вярвам в ресурса и креативността на всеки човек да направи живота си ценен за него самя и за близките си. Моето послание към хората в пенсионна възраст е да не се лишават от нещата, които все още могат и обичат да правят.
Не се скъпете на чувства и положителни жестове
Всеизвестен факт е, че човекът е социално същество. Днес вече знаем, че самотата увеличава пропорциално нивата на стрес, поради което цялото тяло навлиза в състояние, в което постоянно излъчва сигнал за тревога. Усиленото производство на хормони, предизвикано от състоянието, и създаденото напрежение в крайна сметка отравя организма и предизвиква възпалителни процеси, сърдечносъдови усложнения, нарушения в храносмилането и съня. Поради това се създава имунен стрес, а от там намалява и защитата срещу вируси и бактерии. Това е ситуация, в която не може да се живее дълго.
И обратното - доказано е, че прегръдката и целувката, дадени или получени, придружени от искрено добронамерено чувство, стимулират хипоталамуса да отделя през хипофизата хормон, определен като хормон на щастието, а именно окситоцин. Той не само предизвиква приятни физически и умствени усещания, но и ни прави по умни, здрави и щастливи.
Не се скъпете на чувства и положителни жестове. Възвръща се стократно.
Хората сме различни
Животът започва на 60
Истина е, че до неотдавна се смяташе, че животът започва на 40 г. В практиката често срещам хора, които смело полагат нови начала и на 60 годишна възраст. Това обикновено са хора, млади по дух и с позитвна нагласа към живота, независимо от всичко, което са преживяли. Някои 60-годишни хора могат и се наслаждават да се чувстват така, както неотдавна са се чувствали 45-годишните. Дори след навършване на 60 г. мнозина все още очакват, планират и са отворени за някакви значителни събития в живота си, които по правило се случват в млада възраст – развод и среща с нов партньор, преместване в ново жилище, получаване на нова квалификация и дори начало на нов бизнес.
Баланс всеки намира по свой собствен начин. Някои хора в пенсионна възраст започват да пътуват, да се включват в групи за планински походи, да плетат, шият или се отдават на внуци. Други ежедневно са в контакт с приятели на тяхната възраст, правят си домашни сбирки или приятни разходки в парковете. Трети са доволни на леха с цветя, която да обгрижват и да се радват на плодовете от труда си. Най-важно е всички ние да не забравяме, че човек се чувства жив, докато се чувства полезен. И както, с каквото можем да не допускаме у по-възрастните да се настани усещане за ненужност.
Контакти с Полина Василева:
личен уеб сайт: www.psihologsofia.com
e-мейл: info@psihologsofia.com
тел.: 0878 906 331
Фейсбук: https://www.facebook.com/psyhologsofia/
Инстаграм: psychologist_vasileva_polina
Златно мляко на прах
