- Станислава, какви са последните новости от 8-и конгрес по фармация с международно участие, който се проведе в Боровец?
- 8-мият конгрес по фармация беше с богато и разнообразно международно участие, и за пореден път потвърди тенденцията, че вече няма „едно хапче за една болест“, а за заболяванията все повече се мисли като за мултифакторни, тъй като те имат множество пускови механизми. Най-силно впечатление сякаш направиха представянията в областта на неврофармакологията и особено испанска разработка за медикамент за панически разстройства, която взема под внимание разликите в биохимията на страха при мъжете и жените, свързани с половите хормони. За нашата организация беше важно, че за втори път представяме опита си на този сериозен форум, тъй като Европа изостава значително от световните постижения по темата с физиологичните причини за аутизма и сродните невроразвитийни разстройства – областта, в която ние работим.  

- Това е нова тема Физиологични причини за проблемите в развитието /не само аутизъм, но и обучителни затруднения, хиперактивност и т.н/ Разкажете ни повече за тези проучвания.
- Темата съвсем не е нова, поне не за онези части от света, които задават тенденциите и големите постижения в медицината и фармацията – Северна Америка, например. Проучванията в областта на физиологичните причини за аутизма и обучителните проблеми датират още от 90-те години на миналия век, с началото на първата истински голяма вълна на аутистичния спектър. Към момента, медицинските проучвания в световен мащаб показват консистентни резултати – аутистичното поведение е мултифакторен физиологичен проблем, свързан с неоптимално функциониране на определени протеинкодиращи гени. Тези гени са отговорни за невромедиацията (серотонин, допамин, хистамин, адреналин, норадреналин и др.), синтезирането и усвояването на базисни за развитието вещества – витамините от B-групата, мозъчен невротрофичен фактор, аденозин трифосфат, холин, вит Д и много други, както и за освобождаването на организма от токсични вещества – амоняк, метали, също и оксидативния стрес. Особен акцент във възникването на аутистичния ход на развитие са токсичните метали и последващия дисбаланс в есенциалните елементи – например мед, цинк, магнезий, литий, натрий, калий и т.н. Много внимание се отделя и на изследванията на ролята на червата и чревно-мозъчната ос, на неоптималния имунен отговор и хранителните непоносимости. В обобщение, проучванията на физиологичните причини на аутистичния спектър и сродните невроразвитийни разстройства показват, че в основата му стои недобро функциониране на определени гени, които водят до много разнопосочни затруднения в метаболизма и имунитета, а те на свой ред – във функционирането на централната нервна система.

- Има ли международна практика по тази тема и в кои страни…
- Международните практики по тази тема са богати, научно издържани и основани на сериозни научни доказателства. Северна Америка е флагманът на откритията и работещите практики в тази посока, те са родината на концепцията за генетичния байпас и йонната мимикрия, например. В Азия също се работи активно и успешно, дори Африка има ценни научни приноси. Единствено в Европа все още се държим, сякаш аутистичният спектър е някаква мистерия. Източна Европа и Турция правят стъпки в посока въвеждане на достиженията на световната наука в медицинската практика на терапия на разстройствата в аутистичния спектър. Западна Европа, за жалост, изостава много и продължава да се справя с проблема основно чрез поведенчески терапии, които обаче не адресират причината за възникването на аутистичното поведение и съответно терапевтичният ефект е ограничен. Поведенческите терапии са важни, без тях не може, защото чрез тях детето се учи и трупа опит по специфичния начин, който му е нужен, но все пак са комплементарни.

Нашата презентация „Токсични метали в урина при български деца в аутистичния спектър“ получи огромна подкрепа от участниците в конгреса. Още повече, че в презентацията се сравняват находки на токсични метали не само в урина, но и в коса. Получи се сериозна дискусия в която участниците дадоха предложения за доразвиване на нашите изследвания, предложиха контакти и асистенция. Особен интерес предизвика нашето откритие, че при почти всички деца от изследваната извадка се наблюдава значително претоварване с волфрам, който до скоро беше смятан за немигриращ в почвите и водите, и с ниска токсичност. Оказва се обаче, че това не е така и волфрамът предизвиква хиперактивност и повтарящи се стереотипни движения, погрешно известни като „стиминг“, а реално са своеобразни тикове. Изказванията на делегатите на конгреса по темата бяха в духа на това, че поради сериозното повишаване на токсичното съдържание във въздуха, почвите и водите, ситуацията с невроразвитийните разстройства ще продължи да се влошава и трябва активно да се работи, за да предпазим децата.

- В каква насока ще продължите да работите по тази тема Физиологични причини за проблемите в развитието /не само аутизъм, но и обучителни затруднения, хиперактивност и т.н/.
- Нашият екип следи внимателно съвременните постижения на науката в областта на физиологичните причини за аутистичния спектър и сродните разстройства. Световните медицински бази данни буквално преливат от десетки хиляди статии с проучвания. Те ни помагат да разграничим работещите терапии от псевдотерапиите с добра реклама. Ключовите теми, по които следим новите проучвания са невромедиация, имунологични фактори, базисни за развитието вещества (много обобщено казано), митохондриално функциониране, токсични метали и есенциални елементи. Особен интерес за нас представлява наскоро популяризираната концепция за йонната мимикрия, която е напът да се окаже важен пробив в справянето с токсичното претоварване при децата в аутистичния спектър. Друг фокус за нас са антителата срещу фолиевата киселина. За жалост, няма едно вълшебно хапче или  една вълшебна поведенческа терапия, която да промени детското развитие веднага. Припомням, че говорим за мултифакторни трудности с генетичен произход, при които трябва да се запушат много пробойни и терапията е маратон, не спринт. 

- Вие какво мислите: Защо зачестяват случаите на аутизъм, хиперактивност , Синдром на Даун и др, извън медицинската формулировка.
- Изключително опасно е да превръщаме невроразвитийните разстройства и генетичните синдроми в метафизика, мистерия, езотерика. Разбира се, всякакъв вид сериозни изпитания в медицински план биха могли да доведат до някаква психична, духовна трансформация, било за добро, било в посока срив. Но както чумата е била заразна болест с бактериален произход, а не Божие наказание, както са си представяли хората някога, така и аутизмът, хиперактивността и обучителните затруднения имат обективен причинител, свързан с качеството на храните или липсата му, множеството „подобрители“, които се слагат в храната, замърсените почви и въздух, пестицидите, вредните емисии, които директно влияят върху човешкия геном. Именно затова и невроразвитийните синдроми са епидемия. Ако трябва да мислим в духовен план, аутистичният спектър е следствие от нездравия опит на човека да подчини природата за своя печалба. За жалост, тази печалба е краткосрочна, а дългосрочните ефекти – унищожителни за човешкия род.

Едно интервю на Светлана Желева