Съветите са на кинезитерапевтката от Швейцария Мария Якоб.
Ходилото е основния “амортисьор” в нашето тяло. То посреща първия “удар” със земята и го разпределя равномерно нагоре по тялото чрез миофасциалните кинетични вериги, натоварвайки последователно определени мускулни групи. Активно участие в този процес вземат мускулите и ставите на долните крайници, осъществяващи пружиниращо движение на таза (представете си таза като лодка, която се полюшва във водата).
Сложната анатомична конструкция на ходилото е съставена от 26 костици, няколко слоя собствени малки мускули и многоброен лигаментарен апарат. По този начин се осъществява едновременно стабилност при статично натоварване и мобилност при ходене.
Mускулите и костите на ходилото образуват еластичен купол на три опорни точки и два основни свода – надлъжен и напречен . Основна задача е ходилото, по време на ходене, да осъществява стабилен контакт с опората, адаптирайки се към повърхноста.
Купола на ходилото се развива и оформя в първите 12 – 14 год от живота. Мускулите на ходилото се развиват най-добре при претъркалващо движение пета- пръсти и при непрекъсната смяна на напреженето в самото ходило. Това се осъществява при:
1. ходене бос, по чорапи или обувки с мека, еластична подметка (развива надлъжният свод, отговарящ за статиката на тялото)
2. ходене по неравна повърхност ( развива най-дълбокият слой мускули , които осъществяват адаптацията на ходилото към повърхноста).
Едно ходило е функционално, когато можем да движим големият пръст изолирано от останалите пръсти.
Най-често срещани деформации на ходилото са:
- спаднал свод (плоскостъпие) – липсват сводове на ходилото
- високо ходило (вдлъбнато стъпало) – твърде високи сводове на ходилото
- ходило със завъртян надолу вътрешен ръб (пронация), пета завъртяна навън – тежестта на тялото пада върху вътрешният свод на ходилото
- ходило със завъртян нагоре вътрешен ръб (супинация), пета завъртяна навътре – тежестта на тялото пада на външният ръб.
Тези деформации могат да бъдат самостоятелни или комбинация от няколко.
В начален етап винаги са резултат на мускулен дисбаланс на мускули на подбедрицата, в по-късен етап настъпват промени в позицията на костите на ходилото.
Изпъкнало кокалче на големият пръст има две разновидности:
- изместване посоката на първият лъч навън, при което големият пръст се измества навътре т. нар. халус валгус. Причина е скъсяване на някои от собствените мускули на ходилото. Настъпва безболезнено.
- натрупване на кокалче в основата на големият пръст, без да има промени в посоката на първия лъч или големият пръст. Касае се за натрупване на костно вещество, често с възпаления и болка.
От костните структури на ходилото започват няколко групи мускули образуващи миофасциални линии, които транслират движението нагоре по системата до основата на черепа и главата.
При всички случаи още с появяването на някаква асиметрия в ходилото е необходимо всекидневно масажи, упражнения, топли бани на ходилата (морска сол + английска сол), смяна на обувките. При наложила се оперативна корекция е задължително консултация и терапии при терапевт и самостоятелна работа ежедневно по мин. 30 мин. (най-добре 2х30).