За почти 20 години разходите в българското здравеопазване – публични и частни, са нараснали повече от 4 пъти, но това не е довело до подобряване на нито един показател, който се взема предвид при определяне ефективността на системата, нито до устойчиво във времето подобряване на здравето на населението. Това отбеляза проф. Антония Димова от Факултета по обществено здраве към Медицинския университет във Варна в своята презентация „Ефективност в здравеопазването“, представена по време на конференцията „Активно гражданство за ефективна здравна система“. Събитието се проведе в рамките на финансирания от Фонд „Активни граждани“ на ЕИП проект „Активни граждани за местни и национални реформи в здравеопазването”.

„При този ръст на разходите и за този период от 20 години би трябвало да очакваме значителни подобрения в здравните показатели на населението и други данни, които показват как действа здравната система. Но това не се случва. Напротив, увеличава се неудовлетвореността на хората от системата, задълбочават се здравните неравенства, някои ключови за оценка на ефективността показатели се влошават, а при тези, при които се отчита подобрение, то е твърде недостатъчно“, обобщи проф. Димова.

Ръстът от разходите обаче не води до стабилизирането ѝ през годините. Това ясно показва, че финансовата нестабилност е в много по-голяма степен резултат от неефективността при използването на наличните финансови ресурси, отколкото от тяхната недостатъчност. Със сигурност имаме нужда от още ресурси, но колко точно, не можем да кажем, защото и тези не ги използваме по най-добрия начин, видно от данните“, смята проф. Димова.

„При това нарастването е не само в този период, но от 2000 г., докато във всички други европейски страни този вид смъртност намалява. Увеличава се смъртността от злокачествени заболявания, смъртността в активните възрастови групи. Леко подобрение има в предотвратимата с добро лечение смъртност, но намалението е с много по-малки темпове спрямо другите източноевропейски страни, с които обикновено се сравняваме“, отбелязва проф. Димова. Данните показват, че страната ни е на второ място след Румъния по този негативен показател.

Данните за България показват, че използваме повече ресурс за по-скъпи дейности, които доказано са с по-малък ефект върху подобряване на здравето на населението и това е устойчив във времето процес. Ръстът на публичните разходи за болнична помощ и лекарства е изпреварващ и много по-голям от ръста на разходите за извънболнична помощ, чийто дял остава най-малкия в Европа. За превенция се изразходват едва около 1% от общите разходи и около 2% от публичните  разходи. Резултатите от ниския дял на тези разходи виждаме в здравния статус на населениет“, обобщава проф. Димова.

Неудовлетвореността от здравната система у нас, както и задълбочаването на неравенствата е друг съществен проблем, който е в резултат и на големия дял на частните плащания спрямо общите разходи, както и на големия брой здравнонеосигурени лица, които имат ограничен достъп до здравеопазване. „Близо 38% от общите разходи за здравеопазване у нас според последните официални данни на Евростат са частни. Отчита се лек спад през последните години, но този дял остава далеч над средните стойности за ЕС, които са около 15 – 16%. Здравнонеосигурените у нас по последни данни са около 15%.  Хората, които не могат да плащат, остават с неудовлетворени здравни потребности и с влошен здравен статус“, отчита проф. Димова.

Според нея в опит да решат проблемите някои политики през годините дори ги задълбочават, като прехвърлянето на отговорността към общини и граждани чрез промяна на собствеността и въвеждане на частните плащания през 90-те години. Ежегодното покриване на дългове на болници не преодолява причините за натрупването им и съответно не решава проблемите с неефективното разходване на средствата.
Увеличаването на периода, в който лицата трябва да имат платени осигуровки, за да запазят здравноосигурителните си права, не е постигнало целта си да бъдат по-мотивирани българските граждани да се осигуряват, а по-скоро е довело до ръст на здравнонеосигурените.

„Проблемите, които коментираме, не са нови и неизвестни, но решенията през годините не са ориентирани приоритетно към постигане на ефективност на системата. В същото време някои идеи за реформи, които щяха да доведат до повишаване на ефективността, останаха само идеи, а малките стъпки, които бяха направени, бяха атакувани в съда от заинтересовани страни и съответно отменени“, анализира проф. Димова. Според нея работещи решения за подобряване на системата могат да бъдат намерени, ако се развие и утвърди работата на Консултативния съвет „Партньорство за здраве“. „Една изключително полезна инициатива за правенето на здравна политика, инициирана от Националната пациентска организация“, е оценката на проф. Димова, която напомни, че здравните политици на национално разнище носят отговорност за създаването на такива политики, които да не принуждават потребителите на системата да я лъжат. За въвеждане на политики и методи за финансиране на услугите, които подкрепят качеството, а не количеството на извършените дейности.

„Ефективността зависи от експертизата на хората, които правят политиките, където също има дефицити. Зависи и от всички нас като граждани, като пациенти, от здравната ни култура и от поведението, от гражданското ни самосъзнание и мисля, че неправителствените организации в това отношение могат да имат съществен принос, за да осъзнаят участието си в ефективността на системата. Всички тези предпоставки за ефективност могат да бъдат реализирани само ако бъдат взети съответните мерки на политическо ниво. Иначе колкото и финансови ресурси да влязат в системата, тя ще ги поеме, но без ефект“, твърди проф. Антония Димова.