Прочетено: 993 пъти |
Коментари: 0
Съветите са от блога на популярната психоложка Детелина Стаменова.
Темата е провокативна – хората сме безразлични към чуждото страдание, когато сме заобиколени от непознати. Всеки един от нас е по-склонен да помогне, когато е сам.
След малко ще ви предложа по-тежки примери, но сега ще започна с един, който може би е по-близък. В голяма аудитория сте, водещият завършва своето представяне и пита: „Имате ли въпроси?“. Дори и нищо да не са разбрали, повечето хора, независимо дали онлайн или на живо, рядко вдигат ръка, дори и да искат да попитат нещо; дори и да имат нужда от уточнения.
Това е израз на плуралистичното невежество – всички предполагаме, че другите знаят нещо, което ние не знаем, и затова не действаме. Само по себе си това поведение е част от изследванията в социалната психология, а причината, поради която искам да ви обърна внимание върху ефекта на страничния наблюдател и дифузията на отговорността е, че колкото повече знаем за нея, толкова по-вероятно е да се усетим, че влизаме в нейния капан и вместо да си затворим очите – да я преодолеем и да предприемем действия.
Ефектът на страничния наблюдетел се състои в това, че хората решават да не действат в различни ситуации, ако има и други, непознати хора наколо. Личното действие и намеса обаче, може да са включително животоспасяващи. Ефектът на страничния наблюдател е и една от причините, поради която хората не се обаждат, когато чуват домашно насилие. Нейна пряка последица е дифузията на отговорността или „това не е моя работа“.
чувство, че нямаш силите, уменията или други качества, които са необходими, за да може да помогне, както и приемането, че другите са по-квалифицирани да помагат.
По реакцията на околните се решава, че ситуацията не е толкова сериозна, колкото първоначално сте си мислили, защото те не изглеждат разтревожени. Хората се страхуват самите те да не станат обект на агресия или тормоз.
По-вероятно е да действате, ако ви е ясно, че жертвата се нуждае от помощ, както и ако познавате жертвата; тренирали сте някакъв вид самоотбрана (при нападения); имате медицинско обучение или просто знаете как да оказвате първа помощ; в миналото си сте били жертва на подобно нападение или медицинско състояние или ако мислите, че човекът заслужава помощ, дори причината да е просто на лична симпатия.
Не подминавайте или поне всеки път ситуации на насилие или травма; изкарайте курс по спешна помощ; обърнете внимание на реакцията си, когато следващия път, когато видите някой, който се нуждае от помощ – може да се изкушите да игнорирате случващото се, защото никой друг не прави нищо, но вместо това може и само да спрете и да попитате пострадалия дали може да помогнете.
Опитайте се да не се притеснявате за какви биха били последиците за вас.
Наистина хората, които се намесват носят риск да сгрешат, но също така и ако не се намесят може цял живот да се чудят дали са постъпили правилно.
Ако съвсем не знаете какво да правите, обадете се на 112, за да опишете ситуацията.
Ако човека не е в съзнание и не дава признаци на живот, също.
Ако е в безсъзнание и диша веднага го обърнете настрани в стабилно положение, за да не се задави, ако неволно започне да повръща, както и да освободите от стегнати дрехи горната част на тялото.
Темата за ефекта на страничния наблюдател е застъпена сериозно в психологията от 1964 г. със случая „Кити Дженовезе“. На 13 март 1964 година Дженовезе (28) е изнасилена и убита пред очите на 38 свидетели, но само един се обажда на полицията и то 35 минути след като чува виковете на жената.
Свински желатин за здрави стави
