Прочетено: 186 пъти |
Коментари: 0.jpg)
Експерти обсъждат необходимостта от Национален план за справяне със сърдечносъдовите заболявания.
„Сърдечносъдовите заболявания са водещата причина за смърт в страните от ЕС. Техният дял е 40% от смъртността при жените и 39% от смъртността при мъжете в страните, членуващи в Европейското кардиологично дружество. Основните диагнози са исхемична болест на сърцето и инсулт“,съобщи проф. Щефан Ахенбах, д.м.н.,президент на Европейското кардиологично дружество.
Профилактиката е основният подход за справяне със ситуацията, това е и основната цел на Плана за действие на Европейския съюз. По отношение на рисковите фактори България се посочва от ESC като пример, където за мъжете има 8 пъти по-висок риск от смърт от инсулт в сравнение с мъжете във Франция.
С лекцията на проф. Ахенбах започна първата среща на Националния алианс за сърдечносъдово здраве, организирана от Дружеството на кардиолозите в България и в. „Капитал“. Темата на срещата е „Подобряване на здравните показатели чрез национална програма за съвременно риск-базирано лечение на атеросклеротичните сърдечносъдови заболявания“.
Германският специалист представи новите препоръки за профилактика и оценка на сърдечносъдовия риск, приети на конгреса на европейското дружество през август. Страните в ЕС са разделени на такива с нисък сърдечносъдов риск като Франция и Испания и такива с много висок, сред които е и България. Новост е двуетапният подход в справянето с основните рискови фактори – първо да се постигат междинни стойности на артериалното налягане, холестерола и след това прицелните стойности. За кръвното налягане например се препоръчва първо то да се задържи под 140 mmHg и след това да се върви към прицелните стойности между 120 и 130 mmHg. Целта е да не се демотивират пациентите, когато е трудно да се покрият прицелните стойности.
„Сърдечносъдовите заболявания продължават да бъдат много голямо предизвикателство. Без обединяване на широка експертна и обществена подкрепа няма да постигнем желаните резултати. Искрено се надявам да бъдем чути, крайно време е националният план за сърдечносъдово здраве да се случи. Ресурсът, отделян за кардиологична помощ, трябва да бъде много по-голям“, каза чл. кор. проф. д-р Асен Гудев, председател на Дружеството на кардиолозите в България, началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ".
От сърдечносъдови заболявания страдат 1,6 млн. българи. Коварството е, че при много хора първата и единствена проява на болестта е смъртта, допълни проф. Гудев.
В лечението на инсулта България изостава с 15 г., инвазивната кардиология трябва да се включи в борбата с исхемичните инсулти
България спешно се нуждае от Национален план за сърдечносъдово здраве, който да включва и програми за профилактика, и иновации в лечението. Прилагането на доказани от науката решения, навлизането на дигиталните технологии, подобряването на кадровото обучение и по-активното взаимодействие с пациентските организации са важни съставни части на визията за съвременно здравеопазване в областта на сърдечносъдовите заболявания, на които се дължи основният дял от смъртността у нас.
Около тези изводи се обединиха участниците в първата среща на Националния алианс за сърдечносъдово здраве.
„Апелът ни към управляващите е спешно да се обърне внимание на недостига на кадри за спешната и извънболничната помощ, защото той ще се пренеси и върху нас, които опитваме да се справяме с последствията от сърдечносъдовите заболявания. Другият апел е свързан с основните диагнози – миокарден инфаркт и инсулт. Докато при инфаркта осигуряваме съвременно лечение, терапията при инсулт в България изостава с 15 г. Апелирам инвазивната кардиология да се включи в борбата с исхемичния инсулт – това е единственият начин за осигуряване на достъпно съвременно лечение и ровнопоставеност на хората по региони“, каза доц. д-р Васил Велчев от УМБАЛ „Св. Анна“, председател на Дружеството по интервенционална кардиология .
„България все още няма решение по отношение на автоматичните дефибрилатори, които да бъдат разположени на обществени места и да бъдат спасявани хора със синдрома на внезапна сърдечна смърт. Този въпрос трябва най-после да бъде решен и обучени хора, които не е необходимо да бъдат лекари, да могат да помагат. Другият проблем е, че хората със сърдечносъдови заболявания трябва да се лекуват предимно в болнични лечебни заведения. Дистанционен кардиомониторинг осигурява проект на БЧК за 500 души в района на Враца, който е пред старт“, каза д-р Надежда Тодоровска, зам.-генерален директор на БЧК.
Сода Бикарбонат - без алуминий
