Съветите са на Лили Георгиева, консултант по кариерно развитие и промяна пред 1 наум. Съвсем наскоро предстои второ, обновено издание на книгата й „От любов към себе си“ – настолна книга за осъзната кариерна промяна с истински истории на български жени. Зад гърба си има 6 години практика с над 350 клиента и 2000 консултантски часа.

Напоследък може да се видят не малка група от хора, които с лекота сменят една фирма с друга, сменят работодателя и го правят без да са формулирали конкретната причина. Казват просто „Шефът е гаден”, „Средата не е ок”, но колкото са по-конкретни защо не им харесва компанията, в която работят, по-близко са до решението.

Майчинството като период на равносметка

Под една или друга форма, когато майчинската роля се появи в нашия живот ние ставаме различни. Или още по време на бременността, или когато отново се върнем на старата работа след раждането, някакъв вътрешен глас ни казва, че е време за промяна, за някаква трансформация. И това в никакъв случай не означава: „Напускам тази работа и отивам на ново място”. Става дума за вътрешна промяна, която ни кара да видим по-осъзнато и с по-ясен поглед какво наистина е важно за нас, кои сме ние, как искаме да изглежда нашия живот…Така идват вътрешни търсения и въпроси, и има 3 варианта.

1. Имаме нужда да сменя сферата на дейност, вида, бранша, позицията, която заемам, а в някои случаи дори професията.

2. Да сменим средата в която работим с нейните писани и неписани правила, защото напр. те не отговарят на това, което ние сме станали.

3. Да сменим просто форматът на нашата изява – напр. искам гъвкаво работно време, а не фиксирано, да работя home office, да работим по проект.

Можем да променим всичко, а може и да е съвсем минимална промяна. Но ако не сме наясно със себе си, то всяка променя ще генерира само неудовлетворение и липса на смисъл.  Трябва да тръгнем с вяра към промяната. Необходимо е да направим предварително проучване на нашия кариерен път. Трябва да си повярвяме и да направим крачките към промяната. Някои жени след майчинството смятат, че не са достатъчно конкурентни, и не се осмеляват да попитат за това, което искат да се промени в техния живот: по-гъвкаво работно време или по-висока заплата , и т.н.

Много важно е не да мислим общо, а да вкараме нещата в конкретика, за да знаем къде се намираме, какви стъпки предстоят и какъв път сме изминали. Първият етап е осъзнаването, че нещо не е наред и че имаме нужда от промяна. Тук обаче трябва да разберем дали става дума за кариерата ни или за нещо друго. Често лични теми на живота ни са маскирани , травматични, дълбоки и ние не смеем да си признаем. Има и съвпадения както при кариерата, така и в личността. Често след раждането не само едно се пренарежда. Не е необходимо гигантски крачки да правим: „Сменям мъжа!”, „Сменям жилишето!”, „Сменям работата!”. Често нещата се решават и с това нещо да се изглади, донареди във взаимоотношенията лични или в работата.

Етап 2 за всички е най-неприятният. И много хора бързат да избягат от него, а той е важен. Това е етапът на застоя. Той е много удобно да се случи по време на майчинството, защото в кариерен план жената е в застой. При някои жени се случва още преди раждането, или детето като е пораснало повече. Често изведнъж идват последиците- напр. съкращаване от работа,  болест, с една дума животът ни налага застой, защото сме препускали.

Етап 3- да си създадем хипотеза. Какъв тип промяна искаме?Според това действаме: напр.процес на преквалификация , обучения. Понякога нещата се случват накуп, но понякога трябва да се върнем за кратко в старата, дори изначална позиция, напр. заради икономически причини. И тогава гледаме си децата, учим, работим и се подготвяме за новото. Не може да се прескачат етапи. И много често, тъкмо, когато сме притиснати най-много , действаме така, че успяваме да се надскочим.

С кои инструменти се разбира кои са добрите страни на човека и за кариерно развитие?

Това са личностни и професионални тестове и  въпросници, с които можем да видим силните си страни, да изследваме миналото си, и как това ни е формирало. Това е комплексен подход , в които дори другите трябва да ги попитаме те как ни виждат.

Наблюдавайте себе си в 4 области:

1. Работа с други хора
2. Работа с информация
3. Работа с технологии
4.  Работа с ръце и тяло.

Преценете в кои сте най-добри, и в каква ситуация сте поставени. Има хора, които са поставени да работят професии, които изискват прекалено високи технологии, а те са добри в общуването с хора. И затова се чувстват глупаво, дори посредствено на тези позиции. Няма как да се чувстваме добре като патици, които трябват да плуват като риби.

Престижните професии за нашите деца

1. Не трябва да допускаме следната грешка: да избираме професия, която е в разрез с нашия Аз, избираме я само защото има социалните очаквания към нас, престижна професия и т.н.

2. Задайте си въпроса Доколко е важно да имаме професия, която е престижна, за много хора това е водеща ценност. Но ако социалният статус не ни е ценност, то тогава да имаме предвид, че това също се променя с годините. Трябва да си зададем въпроса какъв смисъл има от това, което правим и какъв смисъл има за другите?Наистина колко сме полезни. Кое надделява у нас: да сме с лъскави коли и други атрибути на йерархията или да бъдем истински значими за обществото, ако утре умрем колко хора ще си спомнят за нас с любов и за това, което сме направили за тях.

3. Когато тръгнем да избираме и насочваме и децата си в професионален план, да видим обективно какъв потенциал имат, какви интереси имат. А после къде ще ги запрати живота, кой колко професии ще смени, както много често става,  не е ясно. Светът се променя понякога непредсказуемо.

4. Парите са хигиенен, а не мотивационен фактор. Много хора, въпреки, че имат пари, вземат добри заплати, не се чувстват щастливи. Въпросът е защо?