По българските земи са познати 7 вида: планински ацинос, стресниче /скално миризливче/, кръголистен ацинос, Богородична трева /Богородичен бурен, див босилек, миризливче/, едроцветне миризливче, пъстро миризливче, горско миризливче /Божигробче, Богородиче/.
Богородичето се бере обредно от жените във времето между двете Богородици. Различават се още 2 вида Богородична трева: едното е изцяло зелено, а другото – със светлозелени резки по лисатата.
С китка от Богородиче се правят бани във водата при "женски" болести. Първата се оставя в църквата за три седмици след Голяма Богородица, за да се "чете от попа" и се пази за лек, припомня известният наш билкар Васил Канисков.
Запарка от пъстро миризливче /Calamintha nepeta/ се пие при сърдечно-съдови заболявания и проблеми със жлъчката, а със сварената билка се правят лапи за корема.
Чай от горско миризливче /Calamintha sylvatica/ се препоръчва при кашлица / в комбинация със слез/, при нерви / в комбинация с маточина/, при сърдечно-съдови проблеми. При главоболие сварената билка се налага на главата, а с отварата се правят „ поливки” при незнайна болест и за здраве.
Отварата от скалното миризливче /Calamintha acinos /, познато още като стресниче, се пие при камъни в жлъчката, с нея се жабури и при зъбобол.