Прочетено: 990 пъти |
Коментари: 0.jpg)
В немскоговорящото пространство спанакът (Blitum bonus-henricus) е познат още и под името „Добрият Хайнрих", а също и „Зеленият Хайнрих”. Столетията преди зеленчукът е бил известен и като див спанак, който е прародител на днешния градински продукт.
В наши дни се употребяват преди всичко младите му и пресни листа. Те съдържат много минерални вещества (желязо, мед, калий, калций, фосфор, цинк, магнезий ), витамини С, Е и В, оксалова киселина и сапунини. Най-популярно се използва за витаминозна спаначена супа, а също се влага в зеленчукови щрудели и руладини., съветва известният билкар –свещеник Бенедикт на своя блог .
Модерното хранене не може да мине и без витаминозните кълнове от семената на спанака. Той присъства неизменно и в много смутита и сокове. Спанакът може целогодишно да се отглежда, ценен е много и в сушено състояние.
Родината на спанака е Персия, в Европа е пренесен доста по-късно, по-специално испанските монаси започват първи да го отглеждат. В Централна Европа първи го споменава Албертус Магнус.
Спанакът обаче трябва да се консумира внимателно, именно зарадии съдържанието на оксалати в него, особено при бъбречни и чернодробни заболявания. Той е противопоказан и при онкоболни, според терапията на Герсон.
Сироп от черен бъз - без захар
