Растението (Stachys byzantina) има противовъзпалително действие, а също оказва положителен ефект върху обмяната на веществата.
Прилага се при колики в стомаха и корема, диария, при болни бъбреци, оказва стабилизиращ ефект при нервно изтощение, главоболие, виене на свят, а също и при магарешка кашлица, бронхит, астма.
Интересен факт е, че в миналото листата на ранилиста са се използвали от населението като... тоалетна хартия.
Именно заради меките и издължени листа, растението е било наричано заешки или магарешки уши.
В наши дни билката се назначава още при стомашни и чревни заболявания, запек, подагра, и дори при тумори.
Употребява се и при ревматизъм и гнойни рани, а също и при ухапване от насекоми. Изсушената билка, счукана на прах се използва за посипване на стари, труднозарастващи рани. С пресните й части- корени и листа, счукани на каша се налагат гнойни и прорезни рани, а също и ревматични отоци.При екземи се използва пресният сок на растението.
Вътрешно се пие: 2 суп.л.ситно нарязан ранилист се залива с 650 мл. вода, ври 5 минути, кисне, докато изстине. Прецежда се и се взема 2-3 пъти дневно по 200 мл.
Може да си приготвитвите и тинктура: 70 процентов спирт и 20 на сто –билка, приемат се по 20 капки в 50 мл. вода.
Билката произхожда от районите на Предазия и Кавказ. Тя е многогодишно растение, наричана е у нас още чистец. По нашите земи са познати 22 вида, а са описани 12 като лечебни.
Билкарите различават алпийски, теснолистен, едногодишен, германски, критски, бледожълт /източен/, лечебен, блатен, перест, прав, горски ранилист.
В България лечебното растение е познато още под името Рошовина, Рошовелко,Хайдушка билка, Червен вятър.
Билката стои красиво в градината до розовите храсти, тъй като по своеобразен начин ги подчертава. Тъй като е многогодишно растение, с годините става по-доминиращо, което трябва да се има предвид за по-чувствителните растения, които засаждате.