Визитка:
Стела Семерджиева има 4-годишно обучение за терапевт в Института по психотелесна психотерапия. Завършила е детска и юношеска психология в Бургаския свободен университет.  Специалист е и по фамилни констелации.Има множество допълнителни обучения, участия в уъркшопи, семинари, ритрийти.

- Г-жо Семерджиева, какви капани крие карантината и наложеното неизлизане от къщи за психиката ни?
Капан би било да останем в това отрицание на ситуацията: „това не е вярно” или „това е някаква глупост, измислица”, през което неминуемо минаваме, за да стигнем до приемането на тази реалност, казвайки си „да така е и какво бих могъл да направя от тук нататък”; „как мога да позитивирам тази ситуация”; „как мога да я превърна в мой ресурс”, „мога ли да извлека дивидент от нея”.

- Как така става: искаме да си останем вкъщи да си починем, да сме повече със семейството и децата, а сега, когато сме заедно, ставаме нервни, започваме да си крещим, да крещим и на децата?
Що се отнася до крещенето, то е форма на вербална агресия, а децата се оказват най-удобния ни обект върху, когото да разтоварим  генерираното в нас напрежение. За да не се случва това е необходимо да реагираме срещу стимула, който е предизвикал реакцията ни и то в момента в който сме били предизвикани.

- Как да разнообразим затвореното си ежедневие?
Или просто можем да се обърнем навътре към себе си и да изследваме какво се случва. Да се запитаме „кой е вътре”, да чуем истинският си глас, който често заглушаваме в забързаното си ежедневие.  Да се свържем с емоциите си и да им дадем пространство, да ги преживеем. Да се опитаме да си създадем радост тук и сега – в настоящия момент. Без да отлагаме удоволствието в бъдещето, защото имаме днес, просто днес.

- Как да общуваме с партньора/половинката си?
- „Изолацията“ от социума поставя на изпитание отношенията в двойката. Всяка малка система (като семейството напр. ) непрекъснато взаимодейства с други системи около нея, които й влияят и на които тя влияе. Сега това взаимодействие е ограничено. Досега сме свикнали на определена автономност, която излизането от къщи за работа ни позволява. Вечер сме се прибирали с много впечатления, които да споделим с партньора. Всеки ден ни е предлагал казуси, за които да потърсим неговата подкрепа или мнение. Сегашната ситуация сякаш ни лишава от всичко това. Но! Всичко зависи от нас – определена автономност можем да си осигурим и сами в къщи. Кажете на партньора си просто: „От 10 до 16 аз ще работя в дневната – моля да не ме безпокоите!“.
Вечер е времето за настолни игри, разговори, разглеждане на стари албуми, гледане на любим филм заедно. Идеи можете да почерпите и от разнообразните инструменти, които има на пазара – книжки, карти за партньорски отношения като Love Box например и др. Сега е времето – вашите партньорски отношения са във вашите ръце! И не е нужно да подкрепяме статистиката за нарастване броя на разводите след края на карантината.

- Как да подходим с децата, особено ако са малки, как да ги усмирим вкъщи?
Също така да се постараем чрез нашето поведение да им покажем, да дадем пример как човек се справя в една такава ситуация. Защото е много важно не само, какво казваме на децата си, а какво показваме, защото показвам е по-висшата степен на казвам. Това важи и за малки и по-големи деца, като конкретно за най-малките е добре да се намерят по-нестандартни начини за привличане на вниманието и изразходване на енергията им, в които да има и творчески процес с активното участие на самото дете. Например домашен концерт, домашен театър, спорт в домашни условия и др. Интернет е неизчерпаем извор на идеи, само на един клик разстояние.

- Как самите ние да се съхраним – от стреса заради епидемията, от стреса у дома, от стреса заради това, че можем да загубим работата си?
- Следва да имаме предвид че стресът сам по себе си не е нещо негативно. Стресът е реакция на нашият организъм към ситуация, в които ресурсите ни за справяне с нея са недостатъчни. В трудна ситуация той ни е необходим, за да се справим с нея. Тоест въпреки, че сме обезпокоени чрез стреса ние се мобилизираме и се справяме. Но когато твърде дълго стоим в ситуация на стрес започваме да се чувстваме претоварени, стресът се натрупва и се появяват негативните му страни. Стресът се превръща в дистрес и тогава може да стигнем до изтощение или отключим някакво заболяване.
 За да не се стига до дистрес може да опитаме да се разтоварваме чрез различни релаксации, дихателни практики, слушане на релаксираща музика, а също и чрез смяна на гледната точка към трудната ситуация. Например, като се опитаме да я разгледаме като нова възможност за позитивна промяна.

- Какви ще са положителни ползи от карантината и епидемията?
Едно интервю на Светлана Желева