Затова се казва, че киноата е псевдожитно растение, посочва проф. Пенчо Далев в книгата си „Белтъците - храната на живота” (ИК ”Труд”). Растението се отглежда предимно заради ядивните си семена. Като храна става изключително популярно през последните няколко години в Америка и страните на Западна Европа и за много кратко време се превръща в световно търсена стока.
Първите семена за сезона се засяват от вожда при голяма тържественост и със “златни оръдия на труда”. При завладяването на Южна Америка испанските колонизатори приемат киноата с насмешка и подигравателно я наричат “храна за индианци”. Впоследствие унищожават индианските ниви с киноа и забраняват отглеждането є. Но инките тайно продължават да отглеждат киноа по недостъпните високи части на Андите. Дълго време киноата е в забрава.
Тя е преоткрита през 70-те години на ХХ век. Оценявайки високите й хранителни качества и бъдеще ООН обяви 2013 г. за Международна година на киноата, а самата киноа – за “супер храна”. В същото време НАСА приема киноата за подходяща като култура за осигуряване живота на екипажите в космически екологични системи.
Киноа се цени заради високата си хранителна стойност. Съдържанието на белтъци в семената є достига 14 % и е по-високо от съдържанието на белтъци във всички зърнени храни. Белтъкът е балансиран по отношение на незаменимите аминокиселини, но най-важното е, че не съдържа глутен. Така киноата може да се включи в безглутеновите диети.
Семената са богати на минерални вещества – 100 г от тях покриват половината от дневната доза фосфор, желязо, магнезий и калций. Те съдържат и диетични влакнини, както и почти всички витамини, които се съдържат и в житните храни. Приготвят се както оризът и могат да бъдат използвани също като него в много ястия.
Листата на киноа се ядат като останалите листни зеленчуци.
У нас киноа все още не се отглежда, но може да бъде намерена в специализираните магазини за биохрани.