„Като всяка нервна тъкан ретината е особено податлива на вредни въздействия, на генетични заболявания, на вродени заболявания и съответно изисква изключително голяма грижа. Заболяванията на ретината най-често са разделени възрастово като наследствени заболявания и такива, които са придобити или са свързани с някои общи заболявания като диабетната ретинопатия, свързана с общото състояние диабет“, каза проф. д-р Ива Петкова на здравен форум в столицата.

Доц. д-р Марин Атанасов, председател на Българско дружеството по офталмология, се спря надиабетния макулен едем (ДME) - заболяване, което застрашава зрението и може да доведе до постоянната му загуба. ДME е формана диабетна ретинопатия. Приблизително 11%от пациентите с диабет са заболели от ДМЕ, а разпространението се увеличава спродължителността на диабета. Характеризира се със задебеляване на ретината и изтичане на течност, по-включително и в обласста намакулата, малка област в задната част на окото, която фокусира и изостря зрението. Задебеляването на макулата намалява зрителната острота, яснотата и замъглявазрението. Когато ДМЕ се лекува в ранните му стадии, загубата на зрението можеда се забави, да се спре или в някои случаи дори да се подобри. Рискови фактори са:продължителност и вид на диабета, хипергликемия, дислипидемия, хипертония и др. Важно еда не се чака проявяването на симптоми.Тревожната статистика сочи, че до 50% от пациентитес диабет не изследват очите си или се диагностицират твърде късно.
Ако страдате от диабет, регулирането на нивото на кръвната захар трябва да бъденеразделна част от ежедневието ви. Проблемите със зрението могат да включват: образът да бъде размазан, с намален контраст, да виждате тъмни петна,  или да виждате правите линии изкривени.
Влажната дегенерация на макулата, свързана с възрастта (ВДМ) засяга над 30 милиона души по света ие основна причина за слепота при хора над 50-годишнавъзраст в индустриално развитите страни. Хората,страдащи от ВДМ, срещат трудности при ежедневнидейности като четене, шофиране, разпознаване налица. Влажната дегенерация на макулата има две форми – суха и влажна, като идвете засягат макулата – частта от окото, отговорна за централното зрение.
 Влажната форма на макулата, е най-тежката форма. При около 10% до 15% от хората със суха ВДМ, състоянието прогресира до влажна ВДМ. Заболяването се характеризира с растеж на абнормни кръвоносни съдове макулата – процес, наречен ангиогенеза. Тези абнормни съдове пропускат течност и кръв, което може да доведе до образуване на подобни на мехурчета джобове под макулата. Тези мехурчета изкривяват образа, така че правите линии изглеждат изкривени, обясни проф.Петкова.

Специалистите акцентираха върху профилактиката и редовните очни прегледи, особено при хора с риск от развитие на влажна ВДМ.  Ако влажната ВДМ не бъде лекувана, пропускането накръв в окото може да доведе до образуване на белези, водещи до необратима загуба на зрение.
„Важно е да се знае, че днес вече има няколко ефективни терапии на ВДМ и ДМЕ. Ако бъдат приложени преди образуването на белези, те могат да стабилизиратзрението, а в някои случаи и да постигнат обратимост на загубата на зрение, допълни още доц. д-р Марин Атанасов.
„За много от заболяванията на ретината няма адекватно лечение, но за тези, за които има е важно да се започнат навреме. За хора като нас можеш да се оставиш да те понесе гнева от слепотата или можеш да развиеш допълнително умения. За младите това е възможно, но за тези, които губят зрението си в по-късна възраст, въпросът с адаптацията стои по друг начин.Двете най-важни нужди на пациента са ранната диагностика и ако няма налично лечение, навременен достъп до рехабилитация.“, каза д-р Петя Стратиева, председател на Сдружение „Ретина- България“.
„Добрата новина е, че за влажната дегенерация на макулата, свързана с възрастта и диабетния макулен едем вече съществува лечение. Проблемът е, че то се заплаща само частично от Здравната каса. „75% е реимбурсацията от НЗОК, 25% от сумата е за сметка на пациента, което е около 360 лв. за една инжекция. При влажна макулна дегенерация свързана с възрастта лечението се започва с по една инжекция в първите три месеца, а при диабетния макулен едем с по една инжекция в първите пет месеца.  Така лечението за един пенсионер се оказва разорително.“, каза проф. Петкова.