Споделено от д-р Радослав Наков от ФБ профила му.

Казвам се Радислав Венциславов Наков на 30 години. Без доктор. В момента съм от другата страна. Пациент. Онкоболен. До скоро това беше просто диагноза, друга чужда съдба. Сега е моята. Трудно е да напиша следващите редове, защото ще съберат моята омраза, моят гняв, моята надежда, моята любов.

И не става дума за моята диагноза NK/Т - клетъчен лимфом, не става дума за моята съдба. Лекувам се, оптимист съм, въпреки че контакта с хора може да ме убие. За щастие към момента лечението върви добре. Минах два курса химиотерапия и един лъчелечение. Започнах третия курс химиотерапия, остава още един курс и една трансплантация на стволови клетки. Благодаря на всички лекари и сестри от Национална специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания, които полагат неимоверни грижи, за да мога да живея. Чувствам се здрав, вярвам, че ще се излекувам. Искам да продължа да живея, да имам семейство, да се развивам като лекар.

Болестта дава друга перспектива за това, какво е да имаш тежка болест. Мислих си, че разбирам болката на своите пациенти, но болката не идва от самото заболяване. Голямата болка идва, когато отношението се промени, когато видиш присъдата в очите на хората, без да си извървял докрай битката за живота си независимо от крайния резултат. Боли, защото още преди болестта да те убила, някои хора са те погребали.

Пиша тези редове, защото през последните месеци се срещнах именно с това отношение, което намери своята кулминация миналата седмица. Не го разбирам и не мога да се примеря с това. Защото знам, че ако се примеря с това означава, че съм изгубил битката не само с болестта си, но и за мен, като личност.

Въпреки заболяването ми се явих на конкурсен изпит за асистент към Катедрата по гастроентерология на МУ-София. След подаването на документите си за кандидатстване бях неколкократно съветван „да си гледам здравето“. Казаха на собствения ми баща „Да си гледам здравето“, на който и без това му е трудно да се справи с емоциите си около моето заболяване. Още при разглеждането на документите от комисията, която се състои от проф. Борислав Владимиров, проф. Йордан Генов и доц. Пламен Пенчев бяха направени коментари, че съм дал фалшиво медицинско, на което пише, че съм клинично здрав при наличието на онкохематологично заболяване. Да клинично здрав съм, (не)уважаемо жури. Засега.

В допълнение членове на журито са коментирали на рапорт и в лични разговори с колеги, че е недопустимо това, че съм си подал документите за конкурса, защото съм бил болен. На 31 октомври се проведе изпита. По регламент е анонимен и бяхме четири кандидати за три места. Един от кандидатите напусна изпита и не остана да чака резултатите, като останахме тримата кандидати за трите обявени места. По време на „анонимното“ проверяване на писмените работи доц. Пенчев извика поименно един от другите кандидати, за да разчете писмената си работа пред комисията под претекст, че не е достатъчно четлива. След това комисията ни повика всичките останали кандидати и съобщи, че за устен изпит продължава само извиканият да си разчете писмената работа колега, без да се обявят оценките с изтеглените предварително анонимни номера.

Мога смело да заявя, че през целия си професионален път съм преследвал научното и академичното в медицината на равно с грижата си за пациентите. И имам своите доказателства за това, които никоя комисия, съставена от „уважавани“ професори не може да ми отнеме. Имам 18 публикации с общ импакт фактор 39.463 и още 31 в реферирани списания (много повече от изискванията да се хабилитираш в МУ-София), носител съм на редица награди, а също така съм част от Управителния съвет на Европейското обединение по гастроентерология (UEG) и директор на Европейското училище за млади гастроентеролози.

Ще търся правата си пред съответните институции.

А на уважаемото жури ще им кажа едно: Жив съм. Тук съм.