Прочетено: 593 пъти |
Коментари: 0
Д-р Бояна Петкова от Мрежа за съвременна родилна грижа.
Цезаровото сечение (ЦС) е една от най-честите медицински интервенции в родилната помощ. В развитите страни се отбелязва тревожно нарастване на процента оперативни родоразрешения, без задължително да са предвождани от адекватна оценка на съпътстващите ги рискове. Нерядко рисковете, свързани с раждането чрез цезарово сечение, са неглижирани както от страна на пациентите, така и от страна на извършващите го лекари.
Това предизвиква все по-активна публична реакция на международни здравни и професионални АГ организации, които алармират, че обществата и здравните институции трябва да предпримат своевременни мерки за овладяване на това явление.
В становище от м. април 2015 г. Световната здравна организация (СЗО) съобщава, че подновява и поддържа препоръките си от 1985 година за 10-15% цезарово сечение, тъй като глобално погледнатопо-високият процент оперативно родоразрешение не води до намаляване на смъртността при майки и бебета.
Впоследствие на страниците на JAMA (списание на Американската медицинска асоциация) е публикувано проучване с данни за 194-те държави-членки на СЗО за периода между 2005 и 2012 година, което сочи, че при оперативно родоразрешение около 19% честотата на смъртност при майки и новородени намалява. Изводът е, че при родоразрешение посредством цезарово сечение в около 19% от всички раждания се наблюдава по-ниска майчина и неонатална смъртност и е възможно препоръките на СЗО за 10-15% да са занижени.
Така или иначе, честотата на оперативното родоразрешение в повечето европейски и други развити държави драстично надскача препоръките.
По данни от публикация на Константинов и Златков за 2013 година, честотата на оперативно родоразрешение за България е 38.4%, като за частни лечебни заведения достига до 59.63% и годишно се покачва средно с 2.4%, (например за периода между 2012 и 2013 год.). Последните данни на European Perinatal Health Report за 2015г. отреждат на България едно от водещите места по този показател с 43% оперативни раждания.
Причината за тревогите е, че при честота на цезаровото сечение над препоръчителната, рисковете на оперативното родоразрешение надвишават ползите му. Това означава, че ако майката и бебето са здрави, оперативното раждане ще донесе повече рискове за тях, отколкото физиологичното.
От гледна точка на здравната система, тези данни говорят, че до оперативно раждане се прибягва не по абсолютни витални (т.е. животоспасяващи) индикации от страна на майката и бебето, а поради различни други фактори, свързани с нагласите на медицинския персонал и раждащите жени, като: страх от съдебни искове, лоша организация на пренаталната грижа, липса на продължаваща акушерска грижа, недоверие към медицинския персонал, липса на информация за рисковете от ЦС, икономически ползи за болниците и др.
Като причини за тази тенденция най-често се откриват преекспонирани относителните индикации за ЦС – фетална макрозомия (голям плод, например при гестационен диабет), пелвео-фетална диспропорция (ПФД, така нареченият “тесен таз”), прекомерна медикализация на нормалното раждане и предотвратимо влошаване на детските сърдечни тонове поради интервенции в хода на самото раждане (аугментация, постоянен мониторен контрол, епидурална анестезия) и др.
Така например ), пелвео-фетална диспропорция, която разговорно често се нарича ”тесен таз“, в действителност представлява несъответствие между диаметъра на главичката на бебето и очакваните му размери и вътрешния диаметър на таза на майката.
Тъй като и двете величини трудно могат да бъдат оценени коректно преди да започне раждането по същество, подобна предварителна диагноза в общия случай е спекулативна и не представлява дефинитивна(задължителна) индикация за оперативно раждане.За абсолютни индикации за оперативно родоразрешение медицинската наука приема:
- предлежаща плацента (placenta praevia),
- отделяне на плацентата от маточната стена (abruption placentae),
- обилно кървене като симптом на плацента превия и абрупцио,
- пролапс на пъпната връв,
- напречно предлежание на плода и челно предлежание.
Като относителни индикации се разглеждат:
- инфекциозни заболявания при майката (генитален херпес, ХИВ),
- пелвео-фетална диспропорция,
- фетална макрозомия,- седалищно предлежание,
- многоплодна бременност,
- предхождащо оперативно раждане,
- някои заболявания на майката (пре-еклампсия, диабет тип I).
В тези случаи решението за секцио трябва да се вземе след внимателен анализ на всички фактори и рискове, играещи роля в конкретната ситуация за конкретната двойка майка-и-бебе.
Допускането да се извършва оперативно раждане с такава честота като у нас (между два и три пъти над препоръчителното) говори за сериозно подценяване на рисковете от страна на извършващите го лекари акушер-гинеколози, и неточно представена информация на раждащите жени.
Рисковете от цезаровото сечение са добре проучени и описани. Tе включват както общите рискове от всяка една по-голяма оперативна интервенция, като инфекция, тромбоемболия, кръвозагуба или кръвоизлив, нараняване на съседни органи, сраствания, продължителен болничен престой, продължително възстановяване, нежелани реакции към медикаменти, смърт (2:100 000), така и възможни рискове при следваща бременност като срастване на плацентата с маточната стена, ниско разположение на плацентата, руптура на матката при последващо вагинално раждане. В емоционален план цезаровото сечение се асоциира с увеличена честота на послеродовите депресивни състояния у майката.
Оперативното родоразрешение има и рискове за бебето като преждевременно раждане ( при планово цезарово сечение преди датата на термина), затруднена послеродова адаптация в краткосрочен план, дихателни проблеми, нараняване, риск за старта на кърменето и неговата продължителност. Проучванията показват още, че в дългосрочен план децата, родени посредством цезарово сечение, страдат по-често от астма, ларингит и гастроентерит. Намира се връзка между цезаровото сечение и заболявания, свързани с функцията на имунната система, като идиопатичен ювенилен артрит, улцерозен колит, цьолиакия. Причина за това може да бъде в нарушаването на микробиома (бактериалната флора), който бебето ”унаследява“ от майка си при вагинално раждане, и неслучващи се имунологични модулации.
През м. януари 2016 г. списание Лансет публикува статия, показваща пряка връзка между плановото секцио преди термин и острата лимфобластна левкемия в детска възраст. Подобна връзка не се наблюдава при цезаровото сечение по спешност при вече започнало раждане.
Подобна практика е напълно неоснователна и неоправдана в европейска държава, в която работят сертифицирани медицински специалисти по анестезиология и реанимация, за които поставянето на спинална анестезия би следвало да е една от основните професионални компетенции. В икономически план общата анестезия също многократно повишава цената на интервенцията и болничния престой.
Сода Бикарбонат - без алуминий
