Билката не е така позната както жълтият кантарион, лайка, маточина, мента напр, но има редица области на приложение.
В зимните месеци тя е добро средство срещу магарешка кашлица, бронхит, а също и астма. Чаят от ранилист може да се използва още за жабурене и гаргари, както при възпалено гърло, така и при кървящи венци, освен това премахва лошия дъх от устата, вкл. и на пушачи.
Химичният й състав е пирол и алкалоиди, дъбилни вещества, ограничено количество етерично масло, сапунини, смолисти вещества, минерални соли и др.
Има противовъзпалителен ефект, подтискащо действие върху тумори, подобрява обмяната на вещества. Намира приложение при колики в стомаха и корема, диария, възпаления на бъбреците, посочва известният наш билкар Васил Канисков.
Лечебният ранилист е общоукрепващо средство при нервно изтощение, главоболие, виене на свят. Ползва се и срещу високо кръвно налягане, запек, подагра, както и при ревматизъм.
Като чай се приготвя по следния начин: 2 суп.л ситно нарязана билка се залива с 650 мл. вряла вода. Ври до 5 мин, кисне докато изстине, прецежда се, и се пие 2-3 пъти дневно по 200 мл.
Според австрийският билкар свещеник Бенедикт чаят може да се направи и по друг начин: вземате 2 пълни чаени лъжички от сухата билка и я заливате с 250 мл. вряла вода. Оставяте я покрита поне 20-25 мин., за да могат полезните й вещества да преминат в отварата. Прецеждате, пиете 1-3 пъти дневно редовно. Тази запарка помага и при диария.
Тинктура от лечебен ранилист се приготвя като към 70-градусов спирт (ракия) се добави 20 на сто дрога. Пие се по 20 капки в 50 мл. вода 3 пъти дневно.
За налагане на гнойни рани, при ухапване от насекоми най-добре е в прясно състояние, да се счука и да се наложи болното място. Може да се втрие и само пресен сок.