Изследователите му са забелязали, че обича да расте върху свещени места – светилища, древни обители, скални феномени.

Извън периода си на цъфтеж, силиврякът остава скрит от хорските очи с привидно невзрачната си  зелена листна розета и с умението си да изпада в анабиоза (състояние , при което видимите жизнени процеси са забавени или спрени поради неблагоприятни външни условия). Затова го наричат още „възкръстващо” растение.

Изследователите му твърдят още, че е растение, което е древен вид, счита се дори, че е „връстник” на динозаврите.

Свързват още с древни обреди и ритуали. Траките са го ползвали в своите обреди за смъртта и възкресението, като се имат предвид неговите свойства. Има легенди, които го свързват с Орфей, едно от народните му наименования е Орфеево цвете.

Вярвало се, че всяка пролята капка кръв на Орфей (при смъртта му, когато вакханките го разкъсват) се превръщат в това цвете.  Според други, цветето е създадено от сълзите му заради загубата на любимата му Евридика.

Цветето е изобразено и върху старинни римски монети, сечени във Филипопол. Върху тях е изобразена красива жена/ богиня, който държи в дясната си ръка мистичното цвете.

Предполага се, че силиврякът е една от съставките на амброзията. Затова то присъства днес и в различни сиропи за подмладяване.

В по-ново време, то е е открито за фармакопеята през 1834г. от унгарския учен Имре Фривалдски. В латинското му име, което му дава са съчетани фамилията на ботаника Хаберле - преподавател на Фривалдски и на Родопите – планината, в която расте.

В народната медицина силиврякът е известен със своите 6 имена: освен Орфеево цвете, китара, стирак, шапиво биле, хаберлей.

Правели с него още китки, а също са го окичвали върху плевните и оборите за берекет и здраве. И тогава забелязали, че дори и престояло няколко години на слънце, когато е било окачено с корените, то е било… живо.

Лечебните му свойства

Ако се направи спиртен извлек със силивряк, то той действа укрепващо на имунната системта. Името му шапиво биле е останало отпреди, когато са търсели лек за шапа при овцете. ( добавяли са накълцани листа от растението в храната на животните).

Намира приложение и в хомеопатията, особено ветеринарната.

Ботаниците са забелязали още, че цветето не го нападат различни вредители, т.е то съдържа вероятно отблъскващи вещества. Досега учените не са виждали „болен” силивряк.

Химичният състав на растението е сходен с този на едно друго „възкръстващо” растение от същото семейство Силиврякови (Gеѕnеrіасеае). Това е т.нар сръбска рамонда (Ramonda serbica Pancic), която може да се види, макар и много рядко и у нас.

Именно от листа на (Ramonda serbica Pancic) през 2008 г. датският учен Ларсен изолира специфичен гликозид, който е основният фитохимичен агент на растението. Гликозидът има огромно приложение заради това, че има антибактериален, антиоксидантен  ефект и се стигне до това, че подтиска туморни образувания при опитни животни. Цветето има и благотворно действие и върху паметта и централната нервна система.

Българските учени са си поставили за цел да изучат (секвенция) и по-добре генома на хаберлея.

Екстрактът от силивряк е натурален продукт, който укрепва и повишава еластичността на клетъчните мембрани, подпомага функциите на черния дроб и щитовидната жлеза.

Забелязано е още, че при изсичането на гори в Родопите, цялата популация от силивряк, която е виреела, изчезва. Затова видът е записан в Червената книга на България, и в специална Програма за опазването му. То може да вирее от 135 м (където има находища ) до 1800 м. надморска височина, но расте твърде авно.