Прочетено: 2115 пъти |
Коментари: 0
Когато се каже киселец (Rumex acetosa L.) , веднага се сещаме за традиционния диворастящ зеленчук, който е е един от най-ранните пролетни растения.
Захари Стоянов в своите „Записки“ пише за него като за благословена храна, която хайдутите събирали в планинските гори и се хранели с него. Той гаси жаждата, повишава апетита и възвръща силите. Листата на киселеца имат вкус, много близък до този на киви или на кисели ягоди. Те се използват за салати, супи, пюрета, гарнитури и за консервиране.
Киселецът е познат и използван от египтяните още преди 5000 години. По-късно гърци и римляни го употребявали за подобряване на храносмилането.
Зеленчукът съдържа хранителни и биологично активни вещества: белтъци – 2%, въглехидрати 3,2%, мазнини 0,7%; витамини – витамин А, витамин В1, витамин В2, витамин В6, витамин С, витамин РР; микроелементи – желязо, калций, магнезий, калий, фосфор; органични киселини – ябълчена, лимонена и янтарна киселини. Характерният кисел вкус се дължи на високото съдържание на оксалова киселина.
Киселецът е хранително, но и здравословно и лечебно растение. Известен е и се прилага отдавна от народната медицина, посочва проф.д-р Пенчо Далев. Отвара от листа на киселец се пие при разстройство и като жлъчегонно средство при жълтеница и други заболявания на черен дроб. Той подобрява храносмилането. Използва се като противоскорбутно средство – за набавяне на витамин С. Има противовъзпалително действие и подобрява апетита. Киселецът се използва в хомеопатията.
Цъфти в края на пролетта и началото на лятото. В католическите страни го наричат „алелуя цвете“, тъй като цъфти между християнските празници Пасха и Петдесетница, когато се пеят псалми, завършващи с рефрена „алелуя“. Плодът представлява петгнездна кутийка, изпълнена със семенца.
Консумиран в големи количества и дълго време белият киселец може да предизвика проблеми с бъбреците и уринарния път, както и обикновения киселец.
Белият киселец притежава подобни ароматни и вкусови качества, като киселеца, и може да се използва във същите кулинарни форми и комбинации – за приготвяне на салати, супи, пюрета, плънки и др.
200 г листа от киселец се заливат с 2 л вряща вода, похлупват се и се оставя да се охладят. Прецежда се през гъсто сито и към отварата се прибавя 100 г захар. Разбърква се до разтваряне на захарта и се оставя в хладилник. Напитката се поднася добре охладена. По желание, захарта може да се избегне.
Събраните листа от киселец се сушат първоначално на сянка в проветриво помещение за 2-3 дни, а след това за 2-3 часа във фурна при 600С. Смилат се в кафемелачки и се съхраняват в добре затворени съдове. Прахът се използва за подправка към зеленчукови и месни супи.
Масло от бял трън - капсули
