Има система от тренинги, с които човек може да се опита да отстрани и да се пребори с някои от своите проблеми

В резултат на нашето негативно възпитание се получават т.нар. когнитивни изкривявания,  свикваме да генерализираме, една загуба да възприемаме едва ли не като крушение на целия ни живот.  Или пък да казваме, плъзгайки се по най-лекото съпротивление: „Това не го мога, ще го правя винаги така”.

Извън наложеното в българската култура черногледство , и от вярването, че „много хубаво не е на хубаво”, събитията около нас внасят допълнителни страхове и тревоги.  Според психологията това е нормално, и тези събития не трябва да ни затварят в нас самите.  Сред тях са и есенните депресии, добре познати на психолозите.  Те са свързани от една страна, с чисто биологичната промяна, при която организмът да се настрои към нови климатични условия, а от друга – трябва да го различаваме от това състояние, което оприличаваме като "много сладка меланхолия".

И така, ако обичаме лятото, ако сме имали хубаво лято, то би трябвало да сме го изживели и да сме щастливи от преживяното. Вместо да тъгуваме за отминалата ваканция, по-добре е да се зарадваме на новото пътуване, което ще планираме и ни предстои.

Напоследък, все повече хора търсят помощ при специалист преди да е станало късно, и това е добра тенденция. Защото при лека тревожност, признаци на дезориентация, човекът има шанс да намери адекватно решение и бързо да се справи с възникналите оплаквания, преди те да се задълбочили.

Друга тенденция е, че все повече млади хора се оплакват от паник атаки и от хроничното прегряване в работата, познато повече като burn out.

Хората не трябва да изпитват тревожност от това, че има или ще има промяна в живота им, защото промяната става почти всяка минута. От информацията, която ни залива навсякъде се стига до един много забързан стил на живеене , с който се опитваме едва ли да се презастраховаме . Изходът е да не вживяваме прекалено много в стресовите ситуации, които ни заобикалят.  Често, когато се огледаме наоколо виждаме, че проблемите не са чак толкова нерешими, особено ако са от битов характер.

Все по-често се налага и груповата терапия, където при проблеми почти като нашия  могат да се видят  решения, които са приложени от други.  В разговорите с другите и самата среда е по-приятна за отпускане на всички, а не да си само „очи в очи” с терапевта.

Обикновено, всичко което възниква е проблем на средата ни и има нещо там, което ни кара да не са чувстваме добре, смята още психоложката Ина Антонова. Затова е хубаво да имаме обратна връзка с хората около нас, да ги чуваме какво ни казват, а не да се обиждаме.