- Г-жо Найденова, защо трябва да ядем сезонните плодове и зеленчуци, а не целогодишно домати, краставици, круши?
- Отгледаният в естествения си сезон, на открито, плод или зеленчук  носи всички полезни вещества и енергии, с които природата го е надарила. Всички отгледани извън естественото си време растения, в култивационни съоръжения, имат по-беден състав и не носят естествената си енергийност и затова не са вкусни. Но все пак ако са отгледани по биологичен начин, поне не са токсични и могат да се използват и през зимата, за разнообразие в кухнята. Аз лично не ям зимни зеленчуци, отгледани в оранжерии.

- Вредни ли са незрелите плодове и зеленчуци, които се берат месеци преди узряването им, разболяват ли ни?
- Не бих казала, че ни разболяват, затова че са откъснати по-рано, което се прави с плодовете и зеленчуците, които трябва да се транспортират дълго. Повечето от тях имат способността да доузряват откъснати, естествено никога не са толкова вкусни, като тези които узряват на корена си.По-скоро бедата идва от пестицидите, с които са третирани, които не се разграждат в плода, който е откъснат. И по тази причина често, идващите от далече плодове са с повишено съдържание на пестициди.Освен това, отдавна се знае, че  всеки организъм трябва да се храни с храна, която е отгледана в региона в който живее, защото тя се усвоява най-добре от него. Живеещите на едно място организми -растения, животни и хора са химически и енергийно съвместими един с друг. По тази причина понякога нехарактерна за даден регион храна може да не се понася добре от този, който я консумира.

Това важи и за билките…

Билките са естествени лекарства, затова е много важно да са отгледани или събрани в региона, където живеем, т. е. в България биха помогнали повече българските билки.

Ако са култивирани, най-добре е да бъдат отглеждани по биодинамичен метод, защото тогава се доближават като качество напълно до естествените и имат лечебни свойства. Конвенционално отгледани билки са по-скоро вредни, отколкото полезни.

- Каква е вредата от химизираната храна?
- Вредата е ясна, излишно е даже да я коментирам, но пак ще кажа, че третираната с конвенционални пестициди растителна храна губи полезната си структура и енергия и по този начин деструктурира и организмите, които я консумират-животни и хора. От това идват много здравословни проблеми.

- От години периодично се повдига въпросът за вредата от употребата на хербица глифозат. какво причинява той на почвата, природата и човека?
- През 70-те-80-те години на миналия век се считаше, че активното вещество глифозат убива само растенията, в ролята си на хербицид, като се разпада в почвата и не й вреди. За съжаление, по-късно проведените изследвания показаха, че дериватите, които се получават от този разпад също са много вредни за почвата и се запазват дълго време в нея, като се предават по хранителната верига растения - животни - хора. Има много данни напоследък за вредата от тези вещества върху здравето на животни и хора.

Аз подкрепям борбата на природозащитните организации за забраната на това вещество, като средство за растителна защита, защото дори е намерен метод чрез генно модифициране да се създават толерантни на глифозат културни растения.Това означава, че те директно се третират и не загиват от хербицида, като  носят в себе си веществото, усвоено при пръскането и отделно извлечено от почвата. Можете да си представите за какви остатъчни количества става въпрос. Много голяма част от съвременните интензивни сортове слънчоглед и пшеница са създадени по тази технология.

- Изводът е, че трябва да подкрепяме био- и биодинамичната храна, чистите регионални продукти.
- Да, категорично! И е мит тезата, че човечеството ще умре от глад без интензивното земеделие! Просто то носи по-голяма печалба, не толкова на фермерите, а на фирмите, които произвеждат конвенцинални препарати и торове.Точно те са сега тези, които създават сортове, устойчиви на препаратите им.Но това е много сериозен проблем, намесата в генома на растителните видове с тази цел може да доведе до много сериозни екологични и здравни проблеми в бъдеще.

- Защо трябва да се храним в ритъм, хората не разбират, че ако днес обядваш в 12 ч, а утре в 13 ч, а други ден си с приятели на пикник от 15 ч,. този ритъм на хранене е всичко друго, но не и здравословен?
- Да, така е  заради биологичния часовник. В определеното време организмът се подготвя да усвои определено количество храна, но без да преяжда. И тогава храната се усвоява най-пълноценно.