Като лечебно растение бръшлянът (Hedera helix L.) се споменава още в античната медицинска литература. В онези времена е бил символ на верността (имало обичай главите на младоженците да се украсяват с венци от стъбла на бръшлян).Авицена говори за неговите пречистващи, абортативни и противозачатъчни свойства. Няколко века по-късно Амасиаци изтъква ползата от билката при язва на червата, изгаряния (прави се мехлем от счукани листа, зехтин и восък), главоболие (приготвя се смес от прясноизтискан сок, масло и оцет), при болки и гноясване на ушите (капва се смес от бръшлянов сок и зехтин), зъбобол, лунички.Други автори посочват вниманието си към ползите от бръшляна за укрепване на косите.

Днес са разработени редица препарати с растението срещу кашлица,бронхит, астма при децата и при коклюш (магарешка кашлица).

Дрогата се приготвя от листата, които могат да се берат по всяко време на годината, но най-подходящо се счита времето за цъфтежа (от август до декември), и особено през септември- октомври, когато е ценен и за есенната паша на пчелите. Любопитното е, че бръшлянът стига възраст до 500 години.

Напоследък за  най-добра лекарствена суровина се считат облистените цъфтящи връхчета, отрязани късно през есента. Сушат се на проветриви места.

Дрогата въздейства спазмолитично, противоболково, втечнява секретите. Ползва се предимно като запарка и спиртен извлек при възпаления от различен характер, бяло течение при жените, заболявания на черния дроб,жлъчния мехур,далака, както  и при подагра,ревматизъм, рахит и др. Външно се препоръчва при замърсена кожа, обилно потене на ходилата, измръзвания, краста, въшки  и др, съветва Кети Иванова, автор на книги за лечебните растения.

Главните съставки на бръшляна са някои видове сапунини,сред които хедерин, хедеракозид С и др., малко алкалоиди (еметин, йод.) При предозиране хедеринът претоварва прекалено кръвообръшението, както и вътрешните органи.

Запарката се прави от 1 ч.л. (с връх) наситнени листа се слагат в 250 мл. вряла вода, кисне 10 мин. и се прецежда.При отварата се взема 1 ч.л. дрога,която да кипне в 1 ч.ч. вода, кисне 10 мин. Дневно се пият по 2 ч.ч , подсладени с мед (по желание). Особено полезно при бронхит, кашлица и коклюш.Чаят при тези заболявания се приготвя като се прави смес на равни количества бръшлянови листа, цветчета от бял глог и стръкове от средна звездица (врабчови чревца).

За стимулиране работата на черния дроб, жлъчния мехур и при камъни е подходящ студен извлек: ½ ч.л. листа се заливат с 1 ч.ч. студена вода, кисне 8 часа и се прецежда. Изпива се в рамките на деня.

В българската фитотерапия при високо кръвно се препоръчва пиенето на отвара от листа: 6 гр. суровина ври в 1 л. вода, докато позеленее. Ползва се и и за промивки на рани.