За лечебната сила на чесъна има изписани хиляди статии, но малко от тях разказват истории от вековете. До чесъна прибегнали и в чумната епидемия в Марсилия, Южна Франция през 1721 г. Осъдени на смърт престъпници били определени от градската управа да изгарят труповете на починалите от болестта. За изненада на всички нито един от престъпниците не се разболял и те били помилвани, когато разкрили тайната си. Те пиели и мажели лицето, ръцете и дрехите си с течност, който и до днес се нарича „оцетът на четиримата крадци”. Този „оцет” и до днес може да се купи във Франция. Той се състои от счукан чесън и някои други билки, накиснати в обикновен винен оцет.

Ето и самата рецепта:

Вземате 1.7 л. оцет от бяло вино и прибавяте шепа листа от пелин, ливадник, див риган, градински чай, 50 скалидки чесън, около 1 кг. ангелика (горска пищялка), розмарин, пълинок и 3 парченца камфор. Цялата смес се поставя в затворен съд за 15 дни, след което се прецежда, а получената течност се бутилира. Използва се за разтриване на ръцете, ушите и слепоочията от време на време или преди непосредствен допир до болен от чума. Днес се знае, че тези съставни части имат антибиотично и имуностимулиращо действие.

Римският лечител  Гален го нарича „селска панацея”,  а в арабските страни, както и по-късно в Англия се слави  като „лекарството на бедните”, разказва Пол Бергнер в книгата „Чудодейната сила на чесъна”( ИК”Труд” - http://trud.cc/?cid=9&pid=6193).

Съществува предание, че на Света Хилдегард се явил лично ангел, който й продиктувал  рецептата за лечение на астма с чесън: 2 скилидки чесън и шепа връхчета от исоп (Hyssopus officinalis) се варят с малко вода на слаб огън. В книгата си тя  дава и рецепти с чесън за кашлица и туберкулоза, прилагани по-късно в манастирите.

В Библията също се споменава за чесъна. В „Книгата за числата” ( 11:5) се описват страданията на евреите при пътуванията им в пустинята, в чиято храна липсвали и риба, и краставици, и дини, и праз лук, и червен лук, и даже чесън.

В древността той се използвал по най-различен начин – накиснат във вино, счукан заедно със зехтин, стрит със сол и олио, стрит с мед и т.н.

В Рим по време на дългите походи легионите боледували често от диария и като превантивно средство го използвали много, освен това им давал сила. По време на походи най-често се приготвяла супа от варен ечемик, подправен с чесън, нар и мед. За промивки и дезинфекция на бойни рани римляните ползвали тампони от мъх, напоен с чесново вино( чесън, киснат във вино).  Гладиаторите го дъвчели за придобиване на сила преди битка.

В по-древни времена Плиний Стари описва повече от 60 приложения на чесъна: при простуда, астма ( приема се суров), болки в ушите (лекуват се с чесново масло), кашлица, глисти, туберкулоза, епилепсия, проказа и др. Той все пак предупреждава, че чесънът има и странични ефекти: при големи дози може да притъпи зрението, да предизвика газове, прекомерна жажда и стомашни болки - все оплаквания, които се изтъкват и днес. Фитомедицината  споменава още, че лечебният зеленчук може да предизвика чувство за горещо, главоболие и тежест в главата, усилване на болката, увеличаване отделянето на урина, потиснат поглед, секрет от носа и зачервено лице.