Пресните плодове на сливата  съдържат вода, захари, плодова киселина, пектин, танин и целулоза. Тя е богата на калий, калций, магнезий, фосфор, желязо, както и на  витамин С, В 12, цитрин, каротин, пантогенова киселина.

Не по-малко полезни и  хранителни са и сушени, като в тях преобладават калий, желязо и магнезий. Висококалорични са и не се  препоръчват на хора, страдащи от диабет и от затлъстяване.

Семената на костилките съдържат тлъсто изсъхливо масло и наред с бадемовото се използва във фармацията и козметиката.

Сливата има пикочогонно действие, улеснява храносмилането и е витаминозна.

Отвара от плодовете се дава на малки деца при безапетитие и злоядство.  Най-популярното приложение е сушени, когато плодовете се киснат или се сваряват и се дават при запек, смущения в храносмилането и хемороиди.  10-15 сушени сливи се измиват вечер и се заливат с вряла вода. Сутрин на гладно се изяждат и се изпива неподсладената течност. Могат да се вземат и вечер преди сън, съветва Кети Иванова, автор на книги за лечебните растения.

Към рода Prunus от сем. Розоцветни се числят 35 вида сливови дървета или храсти( у нас са 4), най-разпространена е домашната слива. Тя произлиза като естествен хибрид между трънка и джанка. Четвъртият вид е трънкосливката.

Като овошка сливата се разпространява в Гърция и на Балканския полуостров още през 1 в. пр. н.е. Всичките сортове днес- над 2 хил. са създадени на базата на домашната слива (Prunus domestica), като най-разпространена е синята.

В миналото всички части на сливата намирала приложение в близкоизточната медицина. Амасиаци пише, че отвара от листата й (с вода) помага при гърлобол, предпазва от простуда, укрепва венците, а когато е кисната  вино действа кръвоспиращо.

Смолата на сливата била прилагана в терапията на очни болести, кашлица, гръдни заболявания,камъни в пикочоотделителните пътища, при лишеи, обриви и язви по тялото.По-малко се говори за положителното влияние на плодовете й.

Св. Хилдегард също смятала, че сливовите плодове не са толкова добри, а лечебната сила на дървото е съсредоточена  в кората и листата й.  С пепелта от изгаряне на кората и листата  се прави луга (слага се във вода, разтваря се , кисне известно време и се утаяване избистрената течност се отлива). Използвала се за премахване на пърхота и за стимулиране растежа на косите. Смолата се препоръчвала  при подагра. 

Днес обаче плодовете на сливата са признати като слабително, противовъзпалително, жлъчкогонно и апетитовъзбуждащо средство, което има още противотрескаво действие, действа пикочогонно и болкоуспокояващо. Известно е, че плодовете стимулират изхвърлянето от организма на радионуклеидите и холестерола и заради това се препоръчват при атеросклероза и заболявания на жлъчния мехур.

Оцетна отвара от сливови листа е добра за промивки на стари и гнойни рани. Заздравяване може да се постигне също и чрез налагане на счукани свежи или запарени сушени листа.

Рецепти за разкрасяване:

Маска за суха кожа: разбива се яйчен жълтък и към него се добавя 1 ч.л. прясно изстискан сок от сливи. Нанася се върху лицето, престоява 20-25 мин. Измива се първо с топла, а после със студена вода. Курсът обхваща 15-20 процедури( по 1-2 на седмица). След прекъсване от 1.5-2 месеца може да се повтори – подхранва кожата и я тонизира, прави я мека.

За мазна кожа е подходяща и подхранваща маска от сливова кашичка, смесена с белтък. Държи се 20 мин., след което се сваля с топла вода.

От изключително значение като диетичен продукт е нектарът, в който са съхранени всички витамини.

Не трябва да се подценяват и джанките (Prunus cerasifera). Запарките и отварите от нея са добри при гърлобол и кашлица. Студени компреси със сок от джанки, разреден с вода и с добавка на малко конфитюр стимулира зарастването на рани. Кашлечните пристъпи намаляват, ако се дъвче смола от джанково дърво.